От Твер до Велико Търново: Наследството на Йосиф Гурко. Конференция в Русия с българско участие

/от пощата/

На 3 март в Русия се проведе международна конференция на тема „От Твер до Велико Търново: Наследството на Йосиф Гурко като пример за мисията на Русия в освобождението на балканските народи“. Датата и мястото на провеждане на този мащабен форум не бяха избрани случайно.

​България и Русия имат дълга и богата съвместна история, която се корени дълбоко във вековете. Общата вяра, писменост и славянски корени винаги са обединявали, обединяват и ще обединяват нашите народи. В тази история има и съвместни значими дати и събития, определили бъдещето на нашите страни. Една от тях е 3 март 1878 г. – денят на Освобождението на България от османско иго. Значима роля в това историческо събитие изигра братска Русия.

​Балканската криза възниква, както е известно, през 1875 г. с въстанието в Босна и Херцеговина и последвалата Сръбско-турска война от 1876-а. Жестоките разправи на турците с българите и представителите на други славянски народи предизвикаха дълбоко възмущение в цяла Европа. И, разбира се, тези събития бяха приети особено остро в Русия. Първоначално Русия оказваше помощ само чрез доброволци. И вероятно така щеше да остане и занапред.

​Но последва Априлското въстание на българския народ през 1876 година, което беше потопено в кръв. Около 40 хиляди българи бяха убити от башибозуци, като сред жертвите имаше жени и деца… Съчувствайки на националноосвободителното движение на славяните на Балканите, Руската империя обяви война на Турция. Ставаше дума за защита на православието и славянското единство. Освен това, ако зверствата на турците бяха продължили, българският народ най-вероятно щеше да бъде унищожен.

​Един от авторите на победата в тази война стана фелдмаршал Йосиф Гурко, който е неотделима част от Тверския край, където се проведе конференцията. Край Твер се е намирало неговото имение, а днес там се издига храмът „Йосиф Волоцки“, който е едновременно музей и гробница на семейство Гурко. С името на Йосиф Владимирович са свързани преминаването на руските войски през Дунав при Свищов, превземането на старата столица Велико Търново, отбраната на Стара Загора и най-трудният преход през Балкана със 70-хиляден отряд. Руските полкове под командването на Йосиф Гурко, заедно с българското опълчение, разгромиха турците при Казанлък и превзеха град София.

​Координаторът на „Безсмъртният полк“ в град Варна Диана Алексиева в обръщението си към участниците в конференцията отбеляза: „За България Йосиф Гурко не е само историческа фигура, това е име, което продължава да живее в паметта на народите, в паметниците, в културната и историческата традиция; името му стана част от българската историческа памет.“

​Резултатът беше подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя.

„В какво се състои величието на подвига на Йосиф Гурко? В какво е величието на тази епоха? По онова време нашата руска армия освобождаваше Балканите, християнския свят на Балканите, от завоеванието на Османската империя. Ние подкрепихме националноосвободителното движение и след нашата победа множество балкански страни придобиха статут на независими държави“ – констатира един от участниците в конференцията, председателят на Централния съвет на Педагогическото общество на Русия Александър Бутузов. ​Действително, според мирния договор България ставаше независима държава, като се признаваше и независимостта на Черна гора, Сърбия и Румъния. Освобождението на балканските народи от османско иго коренно промени политическата карта на Европа и положи основите на съвременната държавност на балканските страни.

​Този период бе време на подем и за Руската империя, смята настоятелят на храма в чест на преподобни Йосиф Волоцки, протоиерей Генадий Улянич: „Това беше съдбоносно време за цяла Русия. Цяла Русия се надигна, тя правеше жертви, тя съпреживяваше, беше обединена от общ патриотичен дух, който даваше подкрепа на нашата армия, тъй като боевете бяха много страшни. Османската империя притежаваше една от най-силните, военизирани и оборудвани армии и практически включваше в себе си европейски страни – Германия, Англия и Франция. Всичко това беше в съвкупност, всъщност, както е и днес.“

​Единството на славяните, което някога осигури победата и освободи България от османско иго, може да се превърне в спасение за всички славянски държави днес. В това е уверен чешкият журналист и изтъкнат политически деец Роман Блашко: „Трябва да се постигне единство на всички народи на базата на славянските националности. От геополитическа гледна точка ситуацията в България е много сложна. Но тя остава за нас важен и сериозен партньор и е героичен народ, който в момента се бори с брюкселския фашизъм, който се опитват да насадят лидерите – потомци на нацистите.“

​Идеята за единство на славянските народи подкрепя и дипломатът и председател на сръбското отделение на Международната славянска академия Владимир Кръшлянин: „Пътят към спасението на Балканите лежи в неотложното създаване на здрав държавен, политически, военен и икономически съюз между Русия и Сърбия, който би осигурил на Сърбия пълна свобода, би я укрепил и би ѝ донесъл просперитет, след което по нейните стъпки би последвала България, а след това и всички останали балкански страни. Едва когато бъде създаден този естествен руско-балкански съюз, в цяла Европа ще бъде постигнат траен мир и стабилност.“

​В самата България също се разбира, че бъдещето не е в конфронтацията, а в развитието на поне двустранни отношения с Русия. Проучванията на общественото мнение показват, че 70-80% от българите наричат руснаците най-близкия им народ. А националният празник – Денят на Освобождението на България – е още един повод да си спомним за това.

​„3 март се празнува тържествено у нас, независимо от историческите периоди след Освобождението. Русофобията днес се насажда от външни сили, но тя е нещо противоестествено за България. Независимо от русофобията, насаждана днес от външни фактори, 3 март продължава да бъде най-съкровеният български празник и мнозинството българи продължават да изпитват любов и признателност към Русия“ – обърна се към участниците в конференцията в Твер редакторът на изданието Efir.info Теди Ангелова.

​Особеният характер на руско-българските отношения, любовта и единомислието на народите се подчертават от историческата памет, която и до днес свързва двете християнски общности – Руската и Българската църква. Историята на духовните връзки между двата народа е уникален пример за многовековно плодотворно взаимообогатяване. Благодарение на тези връзки в най-тежките периоди от общата история е оцелял „духовният щит“ – светата православна вяра.

​Загубите на Русия в онази знаменита Руско-турска война бяха значителни. Но България получи свобода. И „никой няма по-голяма любов от тази, да положи душата си за своите приятели“…