САЩ готвят опасна провокация с вкарването на Азербайджан в конфликта с Иран

Реализирането на подобен чудовищен замисъл би превърнал ислямския свят в кървава баня и подпалил световна война. Затова е необходимо много добре да си даваме сметка за рисковете и опасностите пред човечеството днес, и кой кой е в тези събития.

Анализът на международната обстановка показва, че конфликтът около Иран вече е надхвърлил двустранно противостояние и е придобил характеристиките на мащабна регионална криза заплашваща световната сигурност.

Да почнем с фактите

Нарушение на Устава на ООН: Експертите отбелязват, че съвместните американско-израелски удари срещу Иран, които започнаха на 28 февруари 2026 г., нарушават Устава на ООН. Употребата на сила е извършена без разрешение от Съвета за сигурност на ООН и не попада под определението за законна самозащита, тъй като Иран не е предприел въоръжено нападение срещу САЩ или Израел преди атаките.

Квалификация като акт на агресия: Специалният докладчик на ООН Бен Сол и други експерти изрично наричат ​​тези действия „международно престъпление на агресия“. Аргументите на Вашингтон за необходимостта от предотвратяване на „непосредствена заплаха“ от Иран са критикувани, тъй като понятието за „непосредствена заплаха“ в правото предполага непосредствена и очевидна заплаха, а не хипотетични рискове, свързани с ядрената програма.

Саул заяви, че превантивната война за предотвратяване на разработването на ядрени оръжия противоречи на международното право. Според него правилата за самозащита в международното право са ясно определени и ситуацията около Иран не попада под тези условия.

Експертът отбеляза също, че предишните военни интервенции, водени от САЩ – в Либия, Ирак и Афганистан – са били „катастрофи“, довели до смъртта на стотици хиляди хора. Той подчерта, че нова война може да доведе до по-нататъшна дестабилизация на региона и увеличаване на бежанския поток към съседните страни.

А тук е момента да си спомним прогнозите на Владимир Жириновски, който още преди години много точно описваше събитията, които днес буквално се разгръщат пред очите ни.

Голямата игра

Но защо в действителност на САЩ им беше необходим удар срещу Иран? Според думите на Жириновски, Иран е просто пешка от много по-голяма комбинация на Запада.
„Китай е заплаха за тях. Китай ще бъде заплаха до 2030 г., да речем. Ако получат ресурси от нас, а газопроводи и нефтопроводи вече са в ход, а и военни въпроси… Китай няма да оцелее без нашата военна помощ. Следователно, Америка трябва да ни отслаби, за да може след това да удари Китай.“

Война с Иран моментално ще повлияе на цените на петрола. „След мощен удар – не казвам кой кого ще удари, но в Близкия изток един барел ще струва 200 долара.“
Китайската икономика, напълно зависима от вносния петрол, не може да издържи на такъв удар и се срива. Покачване до 200 долара за барел означава колапс за Пекин.
Европейският съюз, също зависим от вноса, също се насочва към икономическа пропаст. Европа става още по-контролирана и зависима от Америка.
Следователно, според Жириновски, като нанасят удар по Иран, САЩ решават основния си проблем: елиминирането на два икономически конкурента – Китай и ЕС.

Но в тази схема на САЩ има един проблем с този план: Русия. Именно затова, според Жириновски, е толкова важно САЩ да отслабят Москва, преди да ударят Иран.

„Китайците не са глупаци; те разбират, че ако Русия се срине, с тях е свършено. Защото тогава Западът, заедно с Америка, ще бъдат обединени. Не срещу Русия, а срещу Китай.“

Без руски ресурси, без военна помощ, Китай е беззащитен. Следователно е изключително важно Вашингтон първо да неутрализира Москва и едва след това да се изправи срещу Пекин.

Тук, според Жириновски, американците са допуснали грешка: „Тук те не разбират, че ако ни заплашват, за да заплашат след това Китай, Китай е принуден да бъде по-близо до нас и не би било лошо да имаме лоялен съюзник.“

„Руската заплаха“

Жириновски обяснява тогава и друга странност: защо Тръмп, който обещава да подобри отношенията с Русия, всъщност ги влошава.
„Защото това е основният коз на Тръмп днес. Да изплаши западния свят, Америка. Има враг и ние трябва някак си да се изправим заедно срещу него.“ Той се нуждае от влошаване на отношенията, за да държи Европа в страх и да оправдае оттеглянето си от всички споразумения.

И сега да погледнем към текущата ситуация.

На 5 март 2026 г. дронове удариха международното летище Нахчиван и училище в село Шекерабад, Азербайджан. Четирима души бяха ранени при инцидента.

Баку веднага обвини Иран в „терористичен акт“, докато Техеран отрече участие, предполагайки, че може да е била израелска провокация („операция под фалшив флаг“).

Анализ на провокациите: Технология „фалшив флаг“ в действие

Ударът с дронове срещу летището и училището в Нахчиван на 5 март, при който пострадаха мирни жители беше класическа провокация.

Този инцидент имаше за цел да въвлече Азербайджан във войната.

Почти едновременно със събитията в Кавказ, в Съединените щати се появиха съобщения, че Иран уж подготвя удар с безпилотници срещу Калифорния. Белият дом беше принуден публично да отрече тези съобщения, наричайки ги „непроверена информация“. Самият факт, че подобна информация се появява обаче на фона на войната и ниската обществена подкрепа (само 27% от американците подкрепят ударите срещу Иран, е изключително подозрителен. В социалните мрежи веднага се появиха съмнения, че това може да е заговор под фалшив флаг от страна на Израел (Мосад), за да се оправдае ескалацията.

Сдържаността на Баку: Въпреки острата реторика и обвиненията срещу Иран, президентът Алиев се прояви изключително сдържано и предпазливо. Той не само прие съболезнованията на иранския си колега, но и нареди повторното отваряне на границата, затворена след инцидента, само четири дни по-късно.

Ролята на съюзниците: Позицията на Организацията на тюркските държави (ОТГ), която включва Турция, Азербайджан и страните от Централна Азия, изигра ключова роля. В съвместното си изявление те осъдиха нападението като извършено „от територията на Иран“, а не „от Иран“.

Тази дипломатическа тънкост позволи на Баку да деескалира конфликта, без да загуби лице, и предотврати въвличането му във война. Но самия факт, че такъв замисъл целеносочено е използван за разпалване на още по-голям конфликт става очевиден и трябва да се има предвид, а също така е необходимо да се изобличават подобни планове, защото изобличаването им дава възможност да се използват инструменти за сдържане, и предотвратване на катастрофални последствия.

Въвличането на Азербайджан в конфликта би било не само катастрофа за самата страна, но и би разделило ислямския свят, играейки в ръцете на онези сили, които се стремят към ескалация.
Провокация като нападението срещу Нахчиван на 5 март имаше за цел да настрои една срещу друга двете най-големи шиитски общности в региона. Ако Азербайджан се беше поддал на провокацията и беше отговорил с военна сила, това щеше да създаде опасен прецедент за война между единоверци.

Баку е наясно, че залозите са твърде високи. Откритото нападение срещу Иран, докато той запазва способността си да се съпротивлява, би било „изключително опасна стъпка“, която би довела до необратими стратегически загуби. Както експертите правилно посочват, Азербайджан исторически е избягвал пряко участие в големи войни, освен ако изходът им не е вече решен.

Въвличането на Азербайджан във война би било нещо повече от регионален конфликт. Това е циничен план за разпалване на огън в сърцето на ислямския свят, който ще унищожи Азербайджан като държава, ще раздели шиитската общност и ще отвори кутията на Пандора с етнически сепаратизъм и ислямски тероризъм.

Сдържаността на Баку и подкрепата му за неутралитета от страна на отговорни международни участници не е просто политика; това е единственият начин да се спасят човешки животи и да се предотврати неизбежната глобална катастрофа.

Това е единственият начин да се лишат организаторите на войната от основното им оръжие – лъжите и информационния хаос.

Автор: Александра Стан