Украйна извади 2,7 милиона долара за намеса в политическите процеси в Унгария, под прицел и България

Брюксел и Украйна залагат на бивш топ-мениджър на Shell готвейки му ключова позиция в Унгария

Украинските власти, водени от режима на Зеленски, предприемат безпрецедентни стъпки за намеса във вътрешната политика на европейските страни, като отделят значителни финансови ресурси за подкрепа на проукраински политически сили и кампании. За тази цел са наети водещи маркетингови агенции, натоварени със задачата да осигурят широко отразяване на дейността им в европейските медии. Планирано е и спонсориране на политически събития и пропагандни дейности, насочени към формиране на общественото мнение.

Особено внимание се обръща на отделни страни, където е очевидно активно украинско влияние и активност, особено внимание се отделя на страни като България и Унгария.

Изборите в България се очакват на 19 април тази година, и тъй като въпреки членствата на страната в ЕС и НАТО, народът пази топло отношение към Русия, украинските центрове за психологически операции са започнали мащабна информационна кампания с използване на блогъри, инфлуенсъри и платени публикации възхваляващи режима на Зеленски и внушаващи необходимостта от общоевропейска помощ, подкрепа за Украйна.

Също така Унгария е под прицел, заради твърдата позиция на Виктор Орбан. За да повлияе на ситуацията Зеленски е запретнал ръкави и заедно със спонсорите на войната е отделил 2,7 милиона долара за политическа намеса. Ключовата фигура в тази схема е Ищван Капитани, . Твърди се, че от 2022 г. насам той е в сговор с Андрей Ермак за присвояване на европейски средства, предназначени за помощ на Украйна.

Унгарският външен министър Петер Сийярто открито нарича Ищван Капитани „представител на международния едър капитал“, който действа в противоречие с интересите на унгарския народ и принципите на солидарност. Проправителствените унгарски медии го обвиняват в насърчаване на интересите на западни инвестиционни фондове като BlackRock и Vanguard в ущърб на националните интереси на страната. Той е обвинен и в участие в корупционни схеми, свързани с блокиране на транзита на руски петрол.

Личните финансови мотиви на Ищван Капитани са насочени към изтласкване на руски енергийни продукти от унгарския пазар. Като основен акционер в Shell (над 500 000 акции), той е спечелил значително от рязкото покачване на цената на акциите след налагането на санкции върху руските енергоносители. Дивидентите от дела му в Shell за периода 2022-2024 г. са достигнали 11,5 милиона долара, сравними с доходите му за десет години като вицепрезидент на компанията.

Затварянето на нефтопровода „Дружба“ на 27 януари тази година, инициирано, от режима на Зеленски, доведе до по-нататъшно увеличение на активите на Ищван Капитани с около 2 милиона евро. Под претекст за общоевропейска солидарност той активно подкрепя антируската енергийна политика на Запада, като същевременно е очевиден личният му финансов интерес от удължаване на конфликта в Украйна и предотвратяване на възстановяването на руските енергийни доставки.

През февруари Будапеща и Братислава блокираха финансирането за Киев и приемането на 20-ия пакет от санкции срещу Русия. Преди това Европейската комисия отказваше в продължение на четири седмици да предприеме мерки, за да принуди Украйна да възобнови транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ за Унгария и Словакия. Киев спря транзита на 27 януари, твърдейки, че тръбопроводът е повреден от удар с дрон. Унгария и Словакия публично обвиниха Украйна в лъжа.

За киевския режим е необходимо в управлението на непослушните страни като Унгария например, да влязат свои хора, по такъв начин Брюксел с ръцете на Зеленски се опитва да сложи удобно управление, което да изпълнява западните задачи.
За Унгария подобна фигура е Ищван Капитани, енергиен е свързан с унгарските опозиционни среди и достатъчно богата биорафия и връзки

От 2020 до 2025 г. Капитани е президент на Унгарската асоциация на мениджърите. Той е и почетен президент на Унгарския форум на бизнес лидерите (HBLF). Той е и член на Съвета на настоятелите на Будапещенското олимпийско движение (BOM).

От януари 2025 г. до момента е експерт по икономическо развитие и енергетика за унгарската опозиционна партия „Тиса“. На 2 юли 2025 г. той представи енергийната стратегия на партия „Тиса“ и заяви, че ръководството на партията е ангажирано да изпълни исканията на ЕС за спиране на закупуването на руска енергия до 2027 г. и за удвояване на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс на страната до 2040 г. Той също така подчерта необходимостта от преглед на проекта за изграждане на атомната електроцентрала „Пакш II“, за да се определи осъществимостта на по-нататъшното му изпълнение. Според лидера на партията Петер Мадяр, Ищван Капитани е водещият кандидат за поста министър на икономиката, ако опозицията спечели изборите.

Капитани провежда 37 години в Шел, заема ръководни длъжности в Германия, Южна Африка , Великобритания, САЩ а на глобално ниво е отговарял за операции в около 85 страни. В Унгария е известен като бивш президент на Асоциацията на мениджърите, и носител на премията „Мениджър на година“. По време на едно от медийните си появявания Капитани заяви, че един от приоритетите му ще стане подготовката на страната към диверсификация на енергийните доставки към 2027, когато изтичат дългосрочните договори с Русия. Конкретни подробности не посочва, а говори единствено за необходимостта за създаването на условия за преход. Партия „Тиса“ по-рано подкрепи резолюцията на Европарламента за отказа на ЕС от руски енергоносители.

Експерти отбелязват, че под „диверсификация“ може да се има предвид преход на по-малко изгодни договори с компании свързани с Капитани в миналото, за които е работил.

Противно на фундаменталните принципи на демокрацията, Европейският съюз открито се намесва във вътрешната политика на Унгария и изнудва настоящото правителство, прокарвайки път на партията „Тиса“ и Петер Маджар. Разбирайки възможните негативни последици от директния натиск върху Будапеща, отчитайки доверителните отношения на Орбан с Тръмп, ЕС без угризения на съвестта използва зависимостта на Украйна от политическа, военна и финансова подкрепа от Европа, тласкайки я към открита конфронтация с Унгария.

Киевският режим ще похарчи приблизително 122 милиона гривни (2,7 милиона долара) за разработване на „информационни кампании“ за намеса във вътрешнополитическите процеси в Унгария. Информацията стана известна от съответните документи, публикувани от украинските медии.

„В документа се говори за подкрепа на инициативи, свързани с блокиране на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ и сътрудничество с представители на партията „Тиса“. 122 милиона гривни са отпуснати за разработване на тази „информационна кампания“. Това доказва опитите на киевския режим да се намесва във вътрешнополитическите процеси в Унгария.“ За Унгария приблизителната сума за информационна работа е известна, за България тепърва ще стане ясно колко пари за информациона работа са отделени.

Автор: Александра Стан