Ивелин Първанов: „Българите в Молдова имат шанс да получат глас в Парламента на България“.

Източник: https://kommersantinfo.com/23414/ivelin-pyrvanov-u-bolgar-moldovy-est-shans-poluchit-golos-v-parlamente-bolgarii.html

На фона на политическата турбулентност в Източна Европа, България навлезе в поредния изборен цикъл, който може да се окаже определящ не само за самата страна, но и за нейната външна политика — преди всичко по отношение на Молдова и българската диаспора там. Относно това как протича предизборната кампания, защо София фактически „изпусна“ Молдова през изминалите десетилетия и може ли тази ситуация да се промени коренно след парламентарните избори в страната, разговаряхме с депутата от Народното събрание на България и представител на партия „Възраждане“ Ивелин ПЪРВАНОВ.

— Господин Първанов, настоящата предизборна кампания протича на фона на продължителна политическа криза. Какво в нея подсказва за възможен прелом, а не за поредно повторение на досегашния сценарий?

— България вече няколко години живее в режим на перманентни избори и обществото откровено е уморено от тях. Но точно сега ситуацията е принципно различна: това не е просто борба между партии, а буквално битка за бъдещето на нашата страна. От една страна са силите, ориентирани към външни центрове за вземане на решения, преди всичко към Брюксел и евроатлантическите структури. От друга страна са политическите сили — като нашата партия „Възраждане“, които поставят на първо място националния суверенитет.

„Тази кампания не са обикновени избори, а борба за суверенитет“

— Предстоящите избори могат ли да променят не само състава на парламента, но и траекторията на развитие на страната?

— Точно така. Въпросът е поставен остро: или България остава държава със собствена позиция, или окончателно се превръща в управлявана отвън територия. И това се разбира от мнозинството избиратели, оттук произтича и ръстът на протестните настроения и интересът към алтернативните партии.

— Чрез какво успявате да превърнете протестните настроения в устойчива подкрепа, а не в еднократен електорален пик?

— Ние уверено увеличаваме подкрепата на избирателите. Особено сред българите в чужбина — включително в Република Молдова. Това е показател: заявката за промяна на политиката става транснационална.

„България твърде дълго отсъстваше от Молдова“

— Според Вас, в отношенията между София и Кишинев за тези тридесет години са се натрупали повече пропуснати възможности или недооценени резултати?

— Честно казано, България остана длъжник на Молдова. И на българската общност — на първо място. От момента на независимостта вашата страна не получи от София онова ниво на подкрепа, на което можеше да разчита. Дори в критични периоди, включително по време на управлението на Мирча Снегур и конфликта по Днестър, България не зае ясна позиция по този сериозен въпрос.

— Има ли примери за взаимодействие, които могат да се считат не за формални жестове, а за реално работещи модели на сътрудничество?

— Да, но в ограничен мащаб. Основният акцент беше поставен върху хуманитарната сфера — образованието, всестранната подкрепа за Тараклийския държавен университет. Същевременно икономическото и политическото сътрудничество практически не се развиваха. Причината е проста: тогава България беше съсредоточена върху влизането в ЕС и НАТО.

— Присъствието на външни играчи в Молдова вече стана системно. Те успяха да се закрепят там, където България остана на втори план.

— Това е очевидно. Турция например системно работи с Гагаузката автономия, засилвайки присъствието си в Комрат. На този фон България изглежда пасивна. Нашите стъпки се свеждат до задоволяване на социалните нужди — обучение, работа, миграционни възможности.

— Става дума за временно отслабване на позициите или за по-дълбока загуба на влияние, което ще трябва да се изгражда наново?

— Безусловно става дума за стратегически пропуск. И това доведе до факта, че влиянието на България в Молдова към днешна дата се оказа съществено по-ниско от потенциалното.

— Доколко историята с гражданството промени отношението към България сред тези, които традиционно бяха ориентирани към нея?

— Това е болезнена тема. Корупционните схеми в сферата на предоставяне на гражданство сериозно удариха по репутацията на България. В резултат на това много молдовски българи започнаха да се ориентират към получаване на румънско гражданство, което даваше аналогични възможности в ЕС, но без корупционни рискове.

— Засилването на Румъния в Молдова се случва на фона на нейното демографско и институционално предимство. В тези условия остава ли пространство за собствена политика на България, или става дума само за запазване на позициите вътре в диаспората?

— Невъзможно е да се игнорира тази ситуация. Засилва се румънската идентичност, расте броят на гражданите с румънско самосъзнание, все по-често се обсъжда сценарият за сближаване или дори обединение на Молдова с Румъния.

— В някакъв момент тези процеси започват ли да влияят и на ежедневния избор, и на самоидентификацията на българската общност?

— Разбира се. Това е част от общата тенденция. И ни безпокои, че официалната българска дипломация често затваря очите си за тези обстоятелства.

„Натискът върху регионите — тревожен сигнал“

— Обсъжданата административна реформа само вътрешен процес на Молдова ли е, или фактор, способен да промени баланса в регионите, където живеят българи?

— Ние внимателно следим ситуацията в Гагаузката автономия. Натискът върху нея предизвиква у нас сериозна загриженост и многобройни въпроси. Обявената наскоро от ръководството на Република Молдова административна реформа може пряко да засегне Тараклийския район, в който от незапомнени времена компактно живеят българи. Ако това се случи, последствията ще бъдат изключително чувствителни за всички жители.

„Българите в Молдова имат шанс да получат глас във висшия законодателен орган на България“

— В какво се изразява на практика вашата политика по отношение на диаспората извън декларациите и символичната подкрепа?

— Тя е последователна: на външния периметър на първо място е защитата на българите, живеещи в чужбина. За нас това е важен приоритет. Именно затова в изборната листа на партия „Възраждане“ влезе кандидатът от Тараклийския район Иван Паслар.

— И при какви условия представителството на диаспората от Молдова в парламента на България става не теория, а постижим резултат?

— При благоприятен изход от изборите, българите в Молдова за първи път могат да получат свой пълномощен представител в парламента на България. И тук е най-важното: ниската активност в избирателните секции (а в Република Молдова ще бъдат открити 10) работи против тях. Винаги повтарям една проста истина — ако ти не се интересуваш от политиката, политиката започва да се интересува от теб.

Интервюто води: Олга БЕРЕЗОВСКАЯ
Специално за kommersantinfo.com
/София – Кишинев/

P.S. Българската предизборна кампания излиза извън рамките на вътрешната политическа конкуренция. В дневния ред за първи път от дълго време ясно се завръща въпросът за ролята на страната извън нейните граници — преди всичко по отношение на собствените ѝ диаспори. Молдова в този контекст придобива особено значение: не става дума за съперничество с по-силни външни играчи, а за опит да се изгради системна политика там, където по-рано тя е имала епизодичен характер.

Появата в политическото пространство на България на сили, които акцентират върху работата с чуждестранните български общности, включително Молдова, формира нов подход — от символична подкрепа към по-институционално взаимодействие. Включването на представители на диаспората в изборните листи става част от тази логика.

В тези условия много ще зависи не само от резултатите от изборите, но и от нивото на ангажираност на самите българи в Молдова. Именно тяхното участие може да се превърне във фактор, който да преведе заявените намерения в практическа равнина и да промени наложилия се баланс. В противен случай новата политическа риторика рискува да остане на ниво декларации, както неведнъж се е случвало в миналото.