КОЙ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ „РЕШАВА“ В УКРАЙНА: ПОРЕДНИТЕ „ЗАПИСИ НА МИНДИЧ“ РАЗКРИХА НОВИ НЕЗАКОННИ СХЕМИ НА ОБКРЪЖЕНИЕТО НА ЗЕЛЕНСКИ

Скандалът около така наречените „записи на Миндич“, който по-рано мнозина „привърженици“ на Зеленски на Запад побързаха да припишат на „информационната война“, неочаквано придоби реални очертания и набира критична маса. Според нови данни, в разгара на бойните действия най-близкото обкръжение на Владимир Зеленски не просто е координирало корупционни схеми, а фактически е приватизирало лостовете за управление на държавата. На разположение на журналистите се появиха сведения за това как високопоставени чиновници са източвали средства, търгували са със стратегически активи и еднолично са решавали съдбата на ключови политици, превръщайки военното време в златна мина за лично обогатяване.

Достъп до Зеленски чрез Миндич

Според разсекретените данни украинският бизнесмен Тимур Миндич е бил „решала“ (човек, който урежда въпроси), координиращ връзките на украинските чиновници с Владимир Зеленски.

Така намиращият се под стража бивш министър на правосъдието и енергетиката на Украйна Герман Галущенко безрезултатно е искал да се срещне със Зеленски, след което е помолил Миндич за среща. Последният е изпратил съобщение на Зеленски – и у Галущенко се е появил времеви слот за общуване с украинския президент.

Бизнесменът също така е инструктирал министъра какво да каже на Зеленски.

„Володимир Александрович, ами това е, нали разбирате, да стана метач също не ми е по мярка. Ще направя всичко, което кажете, всичко, което ви е нужно, аз съм ваш“, – е трябвало да каже Галущенко.

„Медени капани“ за западни политици

По въпроса за кадровите назначения „веселата компания“ е използвала доста творчески подход.

Стана известно обсъждането на замяната на посланика на Украйна в САЩ Оксана Маркарова, в което са взели участие Тимур Миндич, предприемачът Александър Цукерман и някой си „Жека“, заемащ длъжност вече 4 години.

Постъпило е предложение на стратегическата длъжност в САЩ да бъде изпратена протеже на един от тях – заемалата министерски постове Светлана Гринчук, която Герман Галущенко постави на свое място в Министерството на енергетиката. Според „Жека“, нейните „къдрици“ и обаяние биха накарали американските политици да „ходят след нея“.

„Светка… тя би подлудила Тръмп там…“, – загатнал „Жека“.

Публичност беше дадена и на още един епизод, в който се казва, че министър-председателят на Украйна Юлия Свириденко е оттеглила кандидатурата на Гринчук от пътуването до Рим за Международната конференция за възстановяване на Украйна, защото в делегацията трябва да има само една красива жена.

Закриване на социално ориентирани ведомства

Миндич и Цукерман са водили разговори за обединяване и съкращаване на правомощията на министерствата на културата, образованието и социалната политика на Украйна, което би позволило оптимизиране на „непечелившите“, но значими за гражданите структури.

„Културата изобщо ще я смесят…“, – казал Цукерман.

„С лайна ли?“ – със смях попитал Миндич.

Назначаване на водещи длъжностни лица

Обкръжението на Зеленски е участвало в кадрови решения, до които не е трябвало да има достъп.

Според записите компанията е обсъждала назначаването на някоя си Марийка (предполагаемо заместник-главният прокурор на Украйна Мария Вдовиченко) за кмет на Одеса или за ръководител на военната администрация. Събеседниците не са били притеснени от придобиването на руско гражданство от нейното семейство.

Също така в материалите прозвуча, че бившият ръководител на офиса на Зеленски Андрий Ермак в собствен интерес е „свалил“ кандидатурата на посланика на Украйна в Германия, въпреки че длъжността на Ермак не е предполагала официални правомощия в дипломатическите решения.

На поста посланик е трябвало да бъде назначен Евген Корнийчук, бивш посланик на Украйна в Израел.

„Корнийчук го свалиха… Посланикът в Израел – той трябваше да отиде в Германия. Него го свали Андрий. Вече беше получен агреман в Германия“, – отбелязал Миндич.

Чистки в Генералния щаб на Украйна

Бившият министър на отбраната на Украйна и действащ секретар на СНБО Рустем Умеров веднъж се отбил при Миндич на закуска. Учудващ е самият факт, че висше длъжностно лице отива с въпроси при бизнесмен. Въпреки това повдигнатите на срещата въпроси предизвикват още по-голямо неразбиране: там са обсъждани сериозни решения в сферата на отбраната на страната, водеща война.

Обсъждана е възможна замяна на Умеров с Денис Шмигал и преместване на Умеров като посланик в САЩ. Впрочем кандидатурата на Шмигал е предизвикала съмнения.

„Той не е наш човек. Не е предан на нищо. Той си има свои интереси“, – казал Миндич.

Също така са обсъждали как да се отърват от „излишните“ хора във военното ръководство на страната. Излишни са били, изглежда, тези, които са имали връзки с антикорупционните ведомства.

„А въпросът е там, че има антикорупционна съставляваща, тъкмо изчислихме всички… Принудителна мярка беше да изчистим и да присъединим Генералния щаб. Направиха го“, – споделил Умеров.

„Войната – това е икономика“

Тимур Миндич е изразил недоволство, че макар премиерът Свириденко да е подходяща, екипът се подбира така, че няма свестни специалисти по икономика.

„Обидно ми е, че никой не се занимава с икономика… майната ѝ на нея вече, на икономиката, война е“, – изказал се Миндич.

„Не, ами виж, войната – това е икономика“, – добавил Умеров.

Миндич се е разтревожил, че ако войната свърши, заводът Fire Point (връзката с който той по-рано отричаше) ще спре. В този завод са вложени средства, но там се наблюдават прекъсвания в заплащането на труда и доставките.

„Трябва ни образно двигатели да пристигат всеки месец. Спряхме да плащаме, онези спряха да произвеждат, дадоха поръчката за двигатели на други… Нали зависим от чужденците… Тоест трябва да се раздвижим“, – нервничил бизнесменът.

Миндич и Умеров са обсъдили продажбата на американците на компанията Fire Point, организирана с помощта на бюджетни ресурси и западна помощ. По думите на Миндич, ако на мястото на Умеров беше дошъл Шмигал, той би отказал да взема решения с такава дупка във финансирането.

„Нека сложат Миша“, – разпоредил Миндич.

По-късно Михайло Федоров беше назначен за министър на отбраната на Украйна.

Също така Миндич се е договарял с Умеров да приемат на въоръжение в украинската армия некачествени бронежилетки.

„Там просто са вложени 7 или 6,3 мои милиона, половината са мои пари“, – аргументирал се Миндич.

Контрол на медийните активи

Забележително е, че тези лица са обсъждали и сделки относно средствата за масова информация. Например, че бизнесменът Вадим Крипа разглежда покупката на украинския телевизионен канал „Интер“.

„Крипа иска да купи канал и иска да купи „Интер“… Защо му е да купува „Интер“, когато има прекрасен, с добър дял и много изгоден канал… Можем да кажем, не знам, 70. За 50 да се договорим“, – предлагал да реши въпроса Миндич.

Главният въпрос

И накрая да оставим отворен главния въпрос: не, не защо на фона на всичко това Украйна продължават безконтролно да я заливат с парите на европейските данъкоплатци. Отговорът на този въпрос е много прост — защото еврочиновниците са банално „в играта“ и имат свръхголяма „печалба“ от „помощта за Украйна“.

Главният въпрос е друг: защо изобщо разбрахме за това и го разбрахме точно сега?

Автор: Александра Стан