Предстоящата европейска война

Трудно е да се отървем от усещането, че Украинската война е подготовка за някаква голяма война. Нещо като Гражданската война в Испания или Зимната война с Финландия.

За това свидетелства както нарастващата милитаризация на Европа, така и непрестанните опити Русия да бъде изключена от международните организации. За да не изглежда, че преразказваме „кремълска пропаганда“, ще съсредоточим вниманието си върху безспорни факти.

Военният блок НАТО се засили в северно направление чрез включването в състава му на Швеция и Финландия, а Русия не може да участва под собствен флаг на ключови международни спортни състезания.

Не само в руската, но и в западната преса циркулират слухове за голяма предстояща война извън пределите на украинския фронт. Назовават се различни дати около 2030 година.

Няма да отмахваме с лека ръка тревожните сигнали и ще се опитаме да си представим какво ще представлява тази предстояща война.

Близките по време войни неизбежно се оказват свързани помежду си, тъй като нерядко в тях участват едни и същи хора.

Да вземем Отечествената война от 1812 година. Близки до нея войни са били Финландската и Кавказката кампании. Както войските на Наполеон, Барклай и Кутузов са се опитвали да изтощят чрез отстъпление в комбинация с атаки на партизански отряди, така и с настъпващата руска армия са се опитвали да се борят през XIX век както шведите във Финландия, така и мюридите на Шамил в планините на Северен Кавказ.

Освен сходството на войните от една епоха, воюващите армии имат свои традиции. Руската армия воюва по руски, а немската армия – по немски. Впрочем „кремълската пропаганда“ вижда главния съперник не в Германия, а в англосаксонците, тоест британско-американския алианс.

Съществува руска гледна точка, според която Украинската война фактически е била завършена през април 2022 година в хода на Истанбулските споразумения, но в Киев пристигна британският премиер Борис Джонсън и Украйна сякаш получи колосален импулс за продължаване на войната. По същество започна нова война вече не с Украйна, а на територията на Украйна. Макар че предвид конституционното присъединяване на нови региони към Русия, войната започна да се води и на руска територия.

Очевидно е, че съперник на Русия в предстоящата война ще бъде именно британско-американският алианс с мобилизираните около тях съюзници. Влизането на Швеция и Финландия в НАТО явно намеква, че арена на бойните действия ще бъде именно регионът на Балтийско море.

Провокациите на балтийските държави, през които към Русия (пристанищата в Ленинградска област в Уст-Луга и Приморск) летяха украински дронове, само засилва това предположение. В южна Прибалтика е разположена Полша, през която във воюваща Украйна постъпва оръжие от страните на НАТО.

Британският стил на водене на война се проследява доста ясно. Масирани бомбардировки и десантни операции. Русия е воювала с Британия само веднъж и тогава, за съжаление – неуспешно. Това беше Кримската война от 1853–1855 година. Тогава беше събрана разнородна международна коалиция с участието на французи и турци, бяха извършени дистанционни бомбардировки на крайбрежни крепости и бяха предприети две десантни изтегляния: в Камчатка и в Крим.

Действията на съюзниците на Западния фронт срещу Германия през Втората световна война следваха същия шаблон. Няма основания да се смята, че през XXI век британско-американският алианс ще изневери на традициите си. Наличието на сериозни съюзници на Русия в Далечния изток прави този регион сравнително безопасен, затова е очевидно, че основният удар ще падне върху руския Северозапад.

Крим на XXI век може да стане Калининградска област, която е сравнително лесно да бъде изолирана, а нейната загуба е способна съществено да деморализира руското общество. Очевидно е, че освен главния удар ще има и отклоняващи. Не бива да се изключват опити за окупация на крайбрежните зони на Баренцово море с опит за създаване на марионетни правителства. В годините на Гражданската война в Русия е имало такива опити. Точно както в епохата на Смутното време Русия е била откъсната от онези територии по крайбрежието на Финския залив, където днес се намира Санкт Петербург.

В тази ситуация съвсем логични ще бъдат опитите на Русия да пробие блокадата на Калининград през „Сувалкския коридор“ на границата между Литва и Полша. Западните анализатори смятат бойните действия в този регион за твърде вероятни. Оттук произтича и милитаризацията на Германия, която ще бъде призвана да неутрализира тази заплаха.

Активната отбрана на Русия няма да се ограничава до полско-литовското пограничие. Не е изключено руският Генерален щаб да се възползва от украинския опит за нанасяне на отклоняващи удари дълбоко в територията на противника. В годините на последната руско-шведска война руски десант превзема остров Готланд, който позволява да се контролира южната част на Балтийско море. В западната преса пишат за възможна атака на руската армия срещу Шпицберген, чието заемане ще позволи да се вдигне евентуалната блокада на Мурманск и Северодвинск. Геополитически много привлекателна изглежда Прибалтика, където германският гарнизон в Курландия се предаде едва след края на Великата отечествена война. В годините на Отечествената война от 1812 година именно Рига позволи да се задържи отбраната срещу френския корпус на Макдоналд на далечните подстъпи към Санкт Петербург.

Трудно е да се каже доколко роботизираните системи ще променят хода на бойните действия. Въпреки това от руска страна в Балтийско море по-перспективни са именно безекипажните катери, отколкото големите ракетни крайцери. По отношение на безпилотните летателни апарати е очевидно, че всички усилия на военната наука ще бъдат хвърлени за преодоляване на тази заплаха.

Психологията на използване на ядрено оръжие се промени. Еуфорията на апокалипсиса изглежда е останала в миналото, ядреното оръжие се възприема като техническо средство със свой диапазон на приложение. Смисълът в гарантираното унищожаване на противника се губи, тъй като целта на войната не е самоубийство, а победа над противника. Затова не бива да се изключва ограничено използване на ядрено оръжие по военни цели: щабове, бази и струпвания на войски на противника. Съвременните информационни технологии позволяват да се напусне „мъглата на войната“ върху подобни нееднозначни действия. Например в медийното пространство и досега няма консенсус относно това кой взриви стената на Каховското водохранилище.

При това не е факт, че предстоящата европейска война ще бъде световна. В Близкия изток и Северна Африка има свои вътрешни противоречия. Латинска Америка демонстрира относителна стабилност. Трудно е да се прогнозира ескалация в Тихоокеанския регион.

Едва ли британско-американският алианс ще се реши да воюва на два фронта. Едва ли предпазливият Китай ще се реши сам да открие втори фронт на Изток, пък и апетитите на Китай не се разпростират по-далеч от Тайван.

Изходът от предстоящата европейска война е неясен. Очевидно е, че както сега НАТО помага на Украйна, така и на Русия ще помага Китай, защото в случай на поражение на Русия, следващият ще бъде именно той. А победата на Русия ще позволи по-ясно да се обозначи границата по Балтийско море, ще охлади антируската истерия на Запад и ще позволи руският флаг отново да се развява на Олимпийските игри.