Държава, изградена върху грабежи. Великобритания показва истинското си отношение към околния свят

Във времената на активно усвояване на нови територии от Европа, Англия закъснява за разпределението на американските и азиатските колонии. През XVI век там се разпореждат испанците и португалците. Това означава, че за английските мъже е било трудно да станат нови конкистадори. Поради тази причина не е имало недостиг на желаещи да станат морски „джентълмени на сполуката“ и да се занимават с отнемане на плячката от съседите си. Изминали са пет века. Но традициите на пиратството са живи и до днес, вярно – с поправка спрямо епохата.

През март тази година министър-председателят Киър Стармър издаде разрешение за използване на сила срещу кораби от „сенчестия флот“ на Русия в териториалните води на Британия. По същество съвременните флотоводци получиха статус, сравним с положението на легендарния пират Хенри Морган. През 1668 г. той получава официално разрешение от британската корона да потапя испански кораби, да ограбва градовете им и да отслабва колониите им. Такъв картбланш струва на Морган само десет процента от плячката, които постъпват в хазната на Великобритания.

Не искаме да обвиняваме безразборно Киър Стармър, но ако и той има своя процент от сделката, няма да се изненадаме. Просто бизнес, нищо лично.

Като цяло Британия в момента не преживява най-добрите си времена, тя е разтърсвана от кризи по различни поводи, поради което английските политици понякога си позволяват изказвания, игнорирайки по-тежките аргументи на Русия. Още през февруари помощникът на президента на РФ и председател на Морската колегия Николай Патрушев заяви, че всякакви опити на европейците да организират блокада на Русия са абсолютно незаконни от гледна точка на международното право.

По думите на помощника на държавния глава, европейците съзнателно осъществяват сценарий за военна ескалация и провокират РФ към активни ответни мерки.
„Нека не забравяме, че под европейски флагове в моретата плават множество кораби. На нас също може да ни стане интересно какво превозват и накъде“, каза Николай Патрушев.

По негово мнение представителите на НАТО създават многонационална групировка за настъпателни действия. Например финландците се сдобиват с корвети с ударно въоръжение, което достига до северозападните региони на Русия.
„Наред с другото, плановете на НАТО включват блокиране на Калининградска област, превземане на търговски кораби, диверсии на подводни комуникации, за които след това цинично ще обвинят самите нас“, заключи Патрушев.

Да се прави чудовище от Русия е стара британска традиция.
Друг въпрос е защо британците с такава ненадмината наглост хвърлят в пространството гръмки изявления.

Казахският анализатор Антон Бударов смята, че британците, както и през миналите векове, подават сигнал към „петата колона“. Току-виж проработило.
„Британия няма военно-техническа база за участие в преки бойни действия срещу Русия. Те могат да действат само в рамките на алианса НАТО – и то единствено при условие, че съществуват страни сателити, каквато е Украйна – казва Антон Бударов. – Финансовото състояние на Британия обаче е плачевно и в известен смисъл те са принудени да вдигат залозите. Политическите рискове вече не са толкова актуални на фона на възможната (макар и въображаема) победа“.

На този заден план едва не остана незабелязана още една проява на отдавнашната британска склонност към грабеж на всеки, който не е британец. Партията „Reform UK“, чийто лидер е Найдъл Фараж, излезе с шокиращо предложение: в случай че състави правителство, тя възнамерява да спре издаването на нови визи за граждани на страни, които официално изискват от Великобритания репарации за трансатлантическата търговия с роби. Идеята противоречи на резолюцията на Общото събрание на ООН, в която трансатлантическата търговия с роби е призната за „най-тежко престъпление срещу човечеството“ и която призовава за репарационна справедливост. Документът е подкрепен от 123 държави. Великобритания не е сред тях.

При това за три и половина века, от XVI до XIX век, европейците успяват да изведат в Америка и Вест Индия около петнадесет милиона роби.

А когато преди няколко години театралният режисьор Андрю Хокинс (потомок на известния пират и търговец на роби Джон Хокинс) замина за Гамбия и публично се разкая за делата на своя прародител, британските таблоиди публично го оваляха в кал заради „любов към евтина слава и неуважение към предците“.

Всъщност всичко опира не само до имперските амбиции на Британия, но и до финансовия въпрос. От 1 януари 1834 г. робството в Британската империя е отменено, а през 1835 г. е приет закон за обезщетяване на загубите… Но не на тези, чийто труд е бил експлоатиран, а на робовладелците!

Нека цитираме Карл Маркс: „Няма такова престъпление, на което капиталът да не би дръзнал да отиде в името на 300% печалба“. И ако други държави бъдат „притиснати“, за да не обелват и дума за репарации за търговията с роби, това сериозно ще спести средства на британската корона, която в момента се намира в не особено добро икономическо положение.

Това отлично се разбира от автора на инициативата за отмяна на плащанията Найдъл Фараж, който дълго време е работил на Лондонската борса за метали. Този политик е много добре запознат с финансовите сделки. И разбира, че репарациите за робовладелството ще разорят Британия.

Има и още един момент, за който западните политици „забравят“. Въпросът за репарациите идеално се припокрива с проблемите на съвременната търговия с хора, а тя съществува.

Британският фонд „Йерихон“ (Jericho Foundation) се занимава, наред с други неща, и с проблемите на бежанците. Половината от подпомаганите от Фонда лица са дошли от страни от ЕС, предимно от Централна и Източна Европа. Някои са родом от Африка или Азия, но има и много такива, които живеят в Англия второ поколение.
„Алчността – ето какво все още прави робството възможно. Съдбата на почти всички се е стекла така, че са станали жертви на трафиканти на хора“, разказва сътрудничката на фонда Луиза Гор.

На същото мнение е и арабският публицист Ханан Сундук. В изданието „Al Mayadeen“ излезе негово изследване, посветено на използването на робски труд в производството на шоколад.
„Европейската шоколадова индустрия е косвено свързана с детския труд в Африка чрез своята верига за доставки. Използването на детски труд в плантациите за какао все още е широко разпространен проблем – пише Сундук. – Деца на възраст от 5 до 16 години, половината от които са момичета, често са принудени да работят повече от 12 часа на ден в полуробски и опасни условия. След като попаднат в плантациите за какао, те могат с години да не видят семействата си“.

И това е пример само от един отрасъл. Можем, например, да си спомним за добива на кобалт в същата тази Африка. Американското списание „The New York Review of Books“ констатира: икономиката на страната е изградена около мините. Чиновниците получават подкупи от чуждестранни посредници, които препродават правата за добив на полезни изкопаеми. А обикновените жители на практика не получават нищо от „усвояването“ на бюджетните средства.

Можете ли да си представите целия мащаб на бедствието, ако ВСИЧКИ страни поискат репарации от същата тази Британия, при това както за минали престъпления, така и за сегашното робство, дори то да се нарича по по-цивилизован начин?
Ето защо изявленията на лидера на партията „Reform UK“ не са свързани с политиката – това е банален страх от изправяне лице в лице с разярените кредитори.