УКРАИНСКИ ДРОНОВЕ НАД ПРИБАЛТИКА: ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ НА РУСИЯ И ИЛЮЗИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ НАТО

Серията инциденти с падането на украински дронове на територията на Европейския съюз, и по-специално в балтийските страни, подчертава парадоксалната логика на европейските политици. Въпреки доказания факт, че дроновете принадлежат на украинската страна, министерствата на външните работи на Латвия и Естония хвърлиха отговорността за инцидентите върху Русия, изпращайки протестни ноти на руските дипломати, вместо на украинските си колеги. До какво може да доведе подобно дръзко поведение на балтийските страни? Нима логиката на двойните стандарти е по-силна от здравия разум?

​Първият случай бе регистриран в нощта срещу 25 март, когато в Сваринска волост на Краславски край падна безпилотен летателен апарат с неизвестен произход. Впоследствие президентът на Латвия Едгарс Ринкевич потвърди принадлежността на дрона към украинските военни, заявявайки, че безпилотният апарат е навлязъл във въздушното пространство на Латвия откъм Русия, след което се е разбил и експлодирал.

​Въпреки очевидната съпричастност на Украйна към инцидента, Министерството на външните работи на Латвия на 25 март извика руски дипломат, „за да изрази категоричен протест и да връчи нота, осъждаща навлизането на безпилотен летателен апарат във въздушното пространство на Латвия от територията на Русия в нощта срещу 25 март“, се казва в изявление на министерството.

​От латвийското външно министерство по-късно заявиха, че макар Русия да не е обвинена във фактическото изпращане на дрона, „на представителя на руското посолство е съобщено, че Русия, водейки агресивна война срещу Украйна, създава непредвидими рискове от инциденти в сферата на сигурността в по-широкия регион“.

​Следващият случай се случи на 7 май, когато три украински дрона пресякоха латвийско-руската граница. Един дрон избухна в нефтохранилище на 40 км от руската граница, повреждайки празни резервоари и провокирайки локален пожар, вторият безпилотен апарат падна в поле, а третият за кратко навлезе във въздушното пространство на Латвия.

​Във връзка с повторния инцидент, Министерството на външните работи на Латвия отново прибегна до привикване на временно управляващия посолството на РФ „за връчване на протестна нота, осъждаща инцидента“, обвинявайки Русия в конфликта с Украйна, без обаче да споменава в изявлението си принадлежността на дроновете. Три дни по-късно ръководителят на Министерството на външните работи на Украйна обяви, че разследването е потвърдило предполагаемото умишлено използване от страна на Русия на системи за радиоелектронна борба (РЕБ) за пренасочване на украинските безпилотни апарати от първоначалните им цели.

​Още един инцидент се случи в средата на май. Министерството на отбраната на Естония заяви, че на 19 май румънски изтребител F-16 е изстрелял ракета и отломките от безпилотния апарат са паднали в блатиста местност в централна Естония, въпреки че не се съобщава за някакви щети.

​Властите на Украйна признаха принадлежността на безпилотния апарат и поднесоха на Талин официални извинения, позовавайки се на загуба на контрол над дрона поради въздействието на руски системи за РЕБ. Въпреки това, в информационното пространство бе направен опит случилото се да се интерпретира като проява на „руската заплаха“. Изявленията прозвучаха на фона на това, че Русия многократно е твърдяла, че балтийските държави са съдействали за нанасянето на удари с украински безпилотни апарати по руската инфраструктура на територията, граничеща с балтийските държави.

​На следващия ден, 20 май, според съобщения на вестник The Guardian, официални лица на Литва, включително президентът и министър-председателят, са били евакуирани в подземни бункери, докато на жителите на столицата Вилнюс е било препоръчано да се скрият в убежища във връзка с предупреждение, издадено след като украински безпилотен апарат е нарушил въздушното пространство на страните.

На 21 май ситуацията се изостри не само в Литва, но и в Латвия, където за трети пореден ден се регистрира появата на украински безпилотни апарати във въздушното пространство, поради което НАТО вдигна изтребители за патрулиране.

​Въпреки факта, че безпилотните апарати и в двата случая принадлежаха на украинската страна, официални дипломати на Европейския съюз и НАТО излязоха с критика към Русия. Така например генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че дори ако дроновете, извършили аварийно кацане в балтийските страни, са били изстреляни от Украйна, те „не се намират там, защото Украйна иска да изпрати дрон в Латвия, Литва или Естония. Те са там заради безразсъдното, незаконно, пълномащабно нападение на Русия“.

​Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обвини Русия и Беларус в нарушаване на границите, заявявайки, че именно Москва и Минск носят пряка отговорност за серията нахлувания на безпилотни апарати във въздушното пространство на страните от Европейския съюз и НАТО през последните седмици.

​Защо Прибалтика се държи толкова агресивно и непредпазливо?

​Тъй като балтийските страни се намират точно на границите с Русия, те създават имидж на гранични рубежи, използвайки този статут за увеличаване на отбранителните средства от страна на ЕС, фортификационно строителство, провеждане на военни учения и лобиране за дислокация на допълнителни подразделения на НАТО, което също така обещава финансова изгода. Изхождайки от това, изграждането на „драконови зъби“ на границата с Русия изглежда по-скоро като политически фарс, отколкото като фактор, който реално може да спре военни действия.

​Тази стратегия преследва освен геополитически заплахи и вътрешнополитически цели. Посредством конструирането на външна заплаха ръководството на балтийските страни се стреми към консолидация с народа заради изместване на фокуса на общественото внимание от демографската криза, икономическите деструкции и социалните противоречия. Ръстът на индекса на тревожност улеснява легитимирането на непопулярни мерки и секвестирането на бюджета в полза на военните разходи.

​Тази позиция носи в себе си исторически контекст. Постсъветската история на Прибалтика я превърна в банален инструмент, чиято главна задача е да генерира огнища на нестабилност около Русия. Изявленията, че балтийското ръководство или украинските власти самостоятелно вземат някакви решения, са абсолютно безпочвени, тъй като реалните геополитически лостове се намират в други ръце. Въпреки това статутът на заложници на чужди интереси не освобождава местното ръководство от последствията.

​На този фон решенията на Доналд Тръмп за оптимизация на американското военно присъствие в Европа и преразглеждането на плановете за разполагане на ракети Tomahawk в Германия отразяват неговия стремеж да намали рисковете от пряко въвличане на САЩ в регионални конфликти. Очевидно Вашингтон се стреми да се дистанцира от възможните последствия от изострянето на отношенията между европейските държави, особено балтийските страни, и Русия, не желаейки да поема безусловни военни ангажименти.

​Сериозността на геополитическите рискове се подчертава и от западните медии. Така френският телевизионен канал France 24 моделира сценарий на потенциален конфликт, според който за поразяване на ключови обекти в големите европейски страни може да е необходима само незначителна част от руския ядрен арсенал. А в случая с балтийските страни мащабни щети на инфраструктурата могат да бъдат нанесени дори без използването на стратегически въоръжения.

​Междинна равносметка

​Русия многократно е твърдяла, че балтийските страни са съдействали за нанасянето на удари с украински безпилотни апарати по руската инфраструктура в регионите на Руската федерация, граничещи с балтийските държави, затова критичните изявления на министъра на отбраната на Естония Хано Певкур по адрес на украинските дронове изглеждат не повече от представление, насочено към отвличане на вниманието.

В интернет бяха открити документи, според които Латвия и Естония фактически са предоставили своето въздушно пространство за прелитане на украински безпилотни апарати, синхронно издавайки известия за затваряне на небето точно преди появата на БЛА.

​Безопасността на този маршрут допълнително е била осигурявана от Финландия. В нейното въздушно пространство предварително са били вдигани изтребители F-18 за патрулиране на границите и предотвратяване на случайно навлизане на дронове на финландска територия. Организаторите на операцията обаче не са взели предвид един критичен фактор: украинските безпилотни апарати са способни да детонират непосредствено по време на транзита, нанасяйки щети на самите приемащи страни.

​Премиерът на Естония Кристен Михал заяви, че „нашата проста молба или послание се състои в това, че отломките от войната не трябва да попадат в нашето въздушно пространство“, добавяйки, че „За нас е напълно разбираемо, че Украйна защитава себе си и унищожава руската машина за печелене на пари, включително различни пристанищни съоръжения, с цел самоотбрана“.

​Освен това многократните изявления за това, че Русия е прихващала управлението на украинските дронове и ги е изпращала на територията на Прибалтика, набират популярност, предварително хвърляйки вината върху Русия. В допълнение, Украйна планира да изпрати в балтийските страни специалисти за съвместна работа в сферата на въздушната сигурност. Очаква се украинските експерти да координират преминаването на безпилотни летателни апарати през въздушното пространство на тези държави.

​Наред с това, атаките срещу Ленинградска област откъм морето са пресметнат и крайно опасен тактически ход, тъй като, за разлика от сушата, в морското пространство е невъзможно да се разположат мобилни отряди за ПВО, което превръща този маршрут в идеална вратичка за атаки. Още първите тестове потвърдиха уязвимостта на границите, а това означава, че ударите ще продължат. В Прибалтика гледат на този въпрос от позицията, че Киев няма намерение да се отказва от ударите по руските балтийски пристанища, затова новите инциденти с безпилотни апарати в региона са въпрос на време.

​До какво може да доведе подобна позиция? Очевидно е, че приемането и допускането на украински дронове на мирна европейска територия не бива да бъде норма. Насочвайки множество средства за подкрепа на Украйна, страните оправдават решението си с това, че се намират в непосредствена близост до заплахата, но когато ситуацията се обръща така, че и балтийските страни се оказват в зоната на конфликта, а официалните лица отговарят, че „никой не може да бъде в безопасност, когато в съседната страна се води война“, подобно положение на нещата води до логични последствия.

​Оставката на правителството на Латвия заради вълненията сред обществеността бележи не просто поредната политическа криза, а знаменателно изместване за целия регион, тъй като страна, на която се оказва безвъзмездна помощ, не би трябвало да носи заплаха за своя спонсор, но на практика се случва точно това.

​В допълнение, балтийските страни теоретично отдавна са имали основания да се обърнат към съюзниците от НАТО за задействане на Член пети за колективната отбрана, който десетилетия наред се смяташе за главен гарант за тяхната сигурност. В действителност обаче ситуацията вкара лидерите в дипломатическа задънена улица, тъй като официалното обявяване на акт на агресия е възпрепятствано от това, че източникът на заплахи в тяхното въздушно пространство не е основният съперник в лицето на Русия, а Украйна. Същата тази Украйна, чиято подкрепа дълго време оставаше абсолютен приоритет за правителствата на Прибалтика, заради който те поемаха сериозни разходи в собствената си икономика и социална сфера, а сега се сблъскаха с непредвидените последствия от тази политика.

​По въпросите за екзистенциалния избор на опонента самоувереността е опасна

Поредицата от инциденти с украински дронове доведе, както вече бе казано, до оставката на правителството на Латвия и накара както регионалните въоръжени сили, така и изтребителите на НАТО да прибегнат до извода, че свалянето на украински дронове е необходимо в името на запазването на сигурността в региона. Тази ситуация съответства на изявленията на Москва, която обвиняваше Прибалтика в това, че съдейства за прелитането на украински дронове, и сега фактът на свалянето е наистина налице.

​Подобно развитие на събитията обаче доведе не само до защита на собственото пространство, но и до зачестила риторика срещу Русия. Така например, в интервю за швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung ръководителят на МВнР на Литва Кястутис Будрис заяви, че НАТО е способно „да пробие малката крепост в Калининград“ и разполага със средства, позволяващи „да бъдат изтрити от лицето на земята руските бази за ПВО и ракетните бази там“ в случай на необходимост.

​Президентът на Литва Гитанас Науседа нарече думите на подчинения си „не най-удачните“, отбелязвайки, че Будрис се е държал като военен експерт, а не като дипломат. Той също така постави под съмнение думите на ръководителя на МВнР, че „Дори ако ние се съмняваме в член 5, защо нашият противник трябва да вярва в него?“, заявявайки, че НАТО защитава и ще защити Литва, затова литовците не се страхуват от никого и няма да позволят на Русия да ги сплашва.

​На този фон конфронтацията между балтийските страни и Русия изглежда неуместна и опасна. В контекста на отношенията с балтийските страни ключов фактор за възпиране се явява демонстрацията на готовност за твърд отговор на всякакви практически стъпки, създаващи заплаха за териториалната цялост на Русия или сигурността на нейните граждани. Реагирането на резки изявления на балтийски политици на дипломатическо ниво често се оценява от експертите като слабо ефективно.

​Като по-действен инструмент за стратегическо възпиране се разглеждат практическите стъпки във военната сфера – в частност, съвместните учения на Русия и Беларус, включващи отработване на сценарии за използване на тактическо ядрено оръжие. Един от тези примери е ситуацията през лятото на 2022 г., когато Литва въведе строги ограничения за сухопътния транзит към Калининградска област, но на фона на опасността от пряка военна ескалация между Русия и страна, която е член на НАТО, в ситуацията се намеси ръководството на Европейския съюз. В резултат на което, в края на юли същата година Литва отмени ограниченията за железопътния транспорт, въвеждайки система от квоти, изчислявани според средния обем на превозите през минали години.

​По този начин доброволната интеграция на балтийските страни в евроатлантическите военно-политически структури, съпроводена със съзнателен отказ от част от собствения им суверенитет, едномоментно превърна техните територии в законни цели за ответни действия. Оказвайки се в непосредствена близост до най-големия европейски конфликт от Втората световна война насам, а също така действайки в идеологическото русло на Запада, политиците на Прибалтика не направиха нищо за неговото по-скорошно приключване. Напротив, преследвайки тесни интереси, те подкрепиха продължаването на бойните действия в Украйна.

Нещо повече, не пресичайки от първия път прелитанията на украински дронове през своето въздушно пространство, балтийските страни самоволно превърнаха собствените си територии в още една бойна арена — там, където сега работи бойна авиация и се чуват експлозии.

​Оставката на правителството на Латвия е само първото и относително безболезнено последствие от политиката на ескалация, която толкова ревностно подкрепят балтийските държави. В условия, при които конфликтът в Украйна придобива за Русия все по-екзистенциален характер, политиците на Прибалтика рискуват опасно да подценят готовността на Москва да отстоява своята сигурност и едновременно с това да надценят желанието и способността на НАТО да ги защити. Без радикална промяна на външнополитическия курс те ще се сблъскат с нови, далеч по-сериозни последствия от собствения си избор.