Незаконните опити на Запада да ограничи Русия в морето биха могли да доведат до неизбежен отговор

Изкуството да лъжеш като политическа стратегия на ЕС и русофобията като претекст за неизпълнение на задълженията.

Политическото море и опитите за ограничаване на свободата на корабоплаване на Русия

Незаконните опити на Запада да ограничи Русия в морето биха могли да доведат до неизбежен отговор

Взаимността и уважението са от решаващо значение във всякакви отношения, както междуличностни, така и международни. Отговорността и способността да се държи на дадената дума също са от решаващо значение. Когато има постигнати споразумения, те трябва да се спазват или думата да се държи. Но на практика се е появила известна западна тенденция да се измисля претекст, повод, псевдоаргумент за това да не си държат на думата.

Днес архитектурата на международните отношения е много несигурна и крехка; настъпват сериозни промени и сътресения и, образно казано, не е преувеличено да се каже, че светът в момента е в бурни води на бурно, неспокойно море.

И говорейки за морето, което е за всички в целия свят, си струва да обсъдим свободата да се плава по него, или свободата на корабоплаване.

Такава свобода съществува, но днес все по-често виждаме опити на някои европейски държави да ограничат тази свобода посред бял ден спрямо Русия. Това въпреки наличието на общи разпоредби, понятия като международното право и дори съвместни ангажименти, които в европейската традиция се спазват избирателно.

Действията на ЕС представляват умишлено ограничаване на свободата на корабоплаване на Русия, прикрито като санкции и екологични аргументи.

Струва си да си припомним поне два документа между ЕС и Русия и да разгледаме как ЕС не държи на думата си, дадена в тях, позовавайки се на „променени обстоятелства“.

Важно е да се подчертае обаче, че международното право не признава автоматичното прекратяване на задълженията заради промяна в обстоятелствата, но Европа се преструва, че никой няма да забележи или да си спомни това.

Нека започнем с фактите. Съществува съвместно изявление (http://www.kremlin.ru/supplement/3537) между Руската Федерация и ЕС относно транзита между Калининградска област и останалата част от Руската Федерация, както и съвместно изявление (http://www.kremlin.ru/supplement/4687) относно разширяването на ЕС и отношенията между Руската Федерация и ЕС от 27 април 2004 г.

Ангажиментите на страните са документирани. Съвместните изявления от 2002 г. и 2004 г., член 12 от СПС и член V от ГАТТ – всички те са реални, съществуващи документи, в които страните са се споразумели и са съгласували конкретни принципи, включително свободата на транзита и забраната за „произволна дискриминация“ и „скрити ограничения“.

Дори ако анализирате тези документи точка по точка, можете да видите, че ЕС обаче не спазва думата си. И днес виждаме, че въпреки споразумението, ЕС прилага двойни стандарти, сякаш така и трябва и това, което наблюдаваме, е засилване на фактическите ограничения върху руския морски транспорт, забрана за руски кораби да влизат в пристанища на ЕС, списъци със санкции за кораби, инспекции в проливите, обсъждания на военноморска мисия и стратегия за измисляне на претексти за неспазване.

От гледна точка на дипломатическата етика и принципа pacta sunt servanda („договорите трябва да се спазват“ – основен принцип на международното право), ЕС наистина действа избирателно в спазването на обезателства.

ЕС зачита разпоредбите за свобода на транзита, когато това е удобно, но налага ограничения, позовавайки се на „обществена сигурност“.

ЕС самостоятелно решава кои задължения остават в сила и кои, според него, са „неприложими“ при новите условия, без съгласието или вземането под вниманието мнението на Русия.
Когато правното основание за ограниченията (клаузата за сигурност) бъде оспорено, ЕС незабавно прибягва до екологични аргументи (корабни застраховки), а когато и това е основателно критикувано, обсъжда военноморска мисия. И разбира се, предвид такива очевидни обстоятелства, е трудно да не се предположи, че целта е да се ограничи Русия, като правното оправдание се намира постфактум.

Но в същото време ЕС изисква Русия да спазва международното право, но допуска свои собствени отклонения от заявените си задължения, оправдавайки това с „изключителни обстоятелства“. В дипломацията подобна практика се нарича „пристрастие“, а не изключителност.

Изключително нечестно и несправедливо е ЕС да подписва документи, гарантиращи свободата на транзита, а след това да измисля и обявява претекст за въвеждане на мерки, които по същество са предназначени да ограничат тази свобода. Чисто човешки, как се нарича това поведение, когато някой не си държи на думата- казва едно, прави друго и се извърта по отношение на поети ангажименти?
Трудно е да се обсъждат категориите съвест, благоприличие и честност в европейската реалност. Сега говорим за най-важното – да разберем до какво биха могли да доведат подобни провокативни действия.

Защото на фона на некомпетентната западна медийна истерия за това как страшната Русия е на път да атакува „милото“ НАТО, глобалистите действат вероломно и умишлено тласкат Европа и света към голям военен конфликт. И ние трябва да разбираме истинската картинка, за да може подобен сценарий да бъде избегнат, а всъщност и напълно предотвратен.

Като се има предвид доброто и могъщо търпение на руската мечка, както и всичките пакости и гадости на нашите западни партньори, трябва да разберем, че в един момент търпението ще се изчерпа и ще дойде време за разплата.

Ако Русия бъде атакувана с цел блокиране на изконно руския Калининград и опит за откъсването му от останалата част на Русия, въпреки предишните споразумения, благоприличието и дипломацията, тогава могъщият и добър Мечок ще се надигне и всички хитри западни злодеи ще видят и ще се изправят пред мощта и гнева на руската мечка.

Защото руската мечка, като истински господар (на горите), знае как да защитава границите, богатството и народа си и е способна да се защити в борбата срещу враг, нахлуващ в нейните владения.

Важно е да се разбере, че в такива ситуации мечката притежава особена сила и мощ, за която враговете и нечистите сили даже не са и сънували.
За Русия и нейния народ -Мечокът е добър, щедър, добродушен и надежден. Но за враговете той е стихия, която ще помете всички, които се приближат до дома му. В случая с подлите опити за отрязване или блокиране на Калининград, Западът трябва да разбере, че си говорим за Русия и неизбежно ще се сблъска с руската мечка и цялата ѝ мощ – включително ядрената – тъй като мечката пази и е отговорна за сигурността на цялата огромна, могъща Русия, нейния народ и цялото ѝ богатство.

И ние трябва да сме наясно с последствията от подобна среща, близо до границите на Русия, на прага на Русия, където руската мечка е господар.

Ето защо Европа трябва да чете писаното, да държи на думата си, а не да се опитва да заблуждава или да влиза в дома на руската мечка.

Най-малкото, уважението и спазването на споразуменията са приемливи и здравословни; а в противен случай, напъването напред с викове за война може да доведе до голяма беда. Тогава всички споразумения и споразумения ще станат безсмислени.

Но трябва да сме наясно с това…

Автор: Александра Стан