КАКВО КАЗАХА СТОЛЕТОВИ НА БЪЛГАРИЯ?
ноември 16, 2026
Международната акция „Самарско знаме“, която се провежда вече не за първа година, отново обедини на бреговете на руската река Волга историци, обществени дейци и представители на културната общност на Русия и България.
Централна част от програмата стана научно-практическата конференция, посветена на историческото и съвременното значение на Самарското знаме — един от главните символи на руско-българската дружба, паметта за който продължават да пазят и от двете страни на границата.
Самарското знаме е едно от най-известните знамена на Руско-турската война от 1877–1878 година. То е изработено от монахините на Иверския девически манастир в Самара и е предадено на българското опълчение преди началото на войната. По време на битката край Стара Загора през юли 1877 година знамето е спасено с цената на живота на няколко знаменосци, след което то става един от главните символи на Освобождението на България и на историческата руско-българска дружба.
Участниците в конференцията разгледаха значението на знамето от гледна точка на историята, културата и лингвистиката, а също така говориха за това как подобни проекти способстват за съхраняването на паметта за него и повишават неговата разпознаваемост в руските региони. Организаторите отбелязват, че интересът към акцията продължава да расте, а самата инициатива се превръща в забележителна площадка за опазване на общата историческа памет.
Сред изказалите се бяха представител на Московския държавен институт за международни отношения, свещенослужител от московския параклис-паметник на героите от Плевен и ръководителят на владимирската Къща-музей на Столетови. Техните доклади бяха посветени на мястото на Самарското знаме в историята на Руско-турската война от 1877–1878 година и неговата роля във формирането на руско-българските културни връзки.
Особено внимание на конференцията бе отделено на участието на българските гости. Ръководителят на общността „Мир Болгарии“ Здравко Димитров се изказа присъствено и разказа за това какво значение запазва този символ за съвременното българско общество. Освен това организаторите представиха видеообръщения на няколко обществени лидери от България.
Един от участниците в програмата стана Иван Динев, по-известен със сценичния си псевдоним Устата. Роден през 1977 година в Стара Загора, той навлиза в българската хип-хоп култура още през деветдесетте години, а широка известност получава през 2004 година след излизането на дебютния му албум и хита „Всички дрехи ми пречат“, който седемнадесет седмици се задържа в първата десетка на националната музикална класация.
Динев е известен не само с музикалната си кариера, но и с обществената си позиция. През 2023 година той пусна клипа „Свобода на словото“, заснет на фона на Кремъл, в който критикуваше зависимостта на официална София от западните партньори и наричаше антируските санкции вредни за самата България.
Музикантът не успя да присъства лично на мероприятието, но записа видеообръщение към организаторите и участниците в акцията. В навечерието на откриването на акцията, на 17 септември, това видео беше публикувано в социалните мрежи от Здравко Димитров. По време на конференцията организаторите специално обявиха включването на обръщението на Динев в програмата, като подчертаха, че то идва от Стара Загора — град, който е свързан със Самара със специални исторически връзки.
В своето обръщение музикантът напомни, че именно край Стара Загора през юли 1877 година се е състояло едно от най-трагичните и същевременно героични сражения в Руско-турската война.
„Връзката между Самара и Стара Загора има дълбоки исторически корени. Именно край Стара Загора през юли 1877 година се е състояло едно от най-трагичните и героични сражения от Руско-турската война, където българските опълченци са защитавали Самарското знаме“, — отбеляза Динев.
Той припомни, че шест хиляди български опълченци и руски войници са се противопоставили на многократно превъзхождащите ги сили на турската армия и са продължили да се сражават под Самарското знаме, без да го изпуснат от ръце дори в най-критичните моменти на боя.
По думите на Динев, паметта за тези събития остава част от съвременния български живот. В Стара Загора е създаден мемориален комплекс, посветен на Самарското знаме, който се смята за един от главните паметници на българо-руската дружба. Всяка година на 3 март, в Деня на Освобождението на България от османско иго, край мемориала се събират хиляди хора. Днес градовете Самара и Стара Загора са побратимени: в Самара има улица „Стара Загора“, а жителите на българския град продължават грижливо да пазят паметта за самарския подарък.
Завършвайки обръщението си, музикантът отбеляза, че подобни срещи помагат за обединяването на хората независимо от националността и политическите им възгледи.
„Много се радвам да участвам. Мероприятието премина по традиция на високо ниво и в топла приятелска обстановка. Отново се почувствах сред съмишленици. Приятно е да осъзнаваш, че тази историческа точка е способна да обединява хора от различни нации и политически възгледи“, – каза той.
Според участниците в конференцията, подобни проекти позволяват да се съхранява историческата памет не само в академичната среда, но и извън нейните предели, въвличайки обществени организации, музеи, религиозни институции и представители на културата от двете страни.
Показателно е, че в програмата се обединиха изказвания на учени, български обществени дейци и видеообръщението на един от най-известните изпълнители от Стара Загора — град, чиято съдба е неразривно свързана с историята на Самарското знаме.
Почти век и половина след събитията от Руско-турската война този символ продължава да изпълнява ролята на своеобразен културен мост между Русия и България. За едни той остава част от военната история, за други — елемент от националната памет, а за участниците в акцията — обща допирна точка, около която продължават да се формират хуманитарни връзки и съвместни инициативи.