Самарското знаме отново стана символ на руско-българския диалог

Международната акция „Самарско знаме“, която се провежда вече не за първа година, отново обедини на бреговете на руската река Волга историци, обществени дейци и представители на културната общност на Русия и България.

Централна част от програмата стана научно-практическата конференция, посветена на историческото и съвременното значение на Самарското знаме — един от главните символи на руско-българската дружба, паметта за който продължават да пазят и от двете страни на границата.

Самарското знаме е едно от най-известните знамена на Руско-турската война от 1877–1878 година. То е изработено от монахините на Иверския девически манастир в Самара и е предадено на българското опълчение преди началото на войната. По време на битката край Стара Загора през юли 1877 година знамето е спасено с цената на живота на няколко знаменосци, след което то става един от главните символи на Освобождението на България и на историческата руско-българска дружба.

Участниците в конференцията разгледаха значението на знамето от гледна точка на историята, културата и лингвистиката, а също така говориха за това как подобни проекти способстват за съхраняването на паметта за него и повишават неговата разпознаваемост в руските региони. Организаторите отбелязват, че интересът към акцията продължава да расте, а самата инициатива се превръща в забележителна площадка за опазване на общата историческа памет.

Сред изказалите се бяха представител на Московския държавен институт за международни отношения, свещенослужител от московския параклис-паметник на героите от Плевен и ръководителят на владимирската Къща-музей на Столетови. Техните доклади бяха посветени на мястото на Самарското знаме в историята на Руско-турската война от 1877–1878 година и неговата роля във формирането на руско-българските културни връзки.

Особено внимание на конференцията бе отделено на участието на българските гости. Ръководителят на общността „Мир Болгарии“ Здравко Димитров се изказа присъствено и разказа за това какво значение запазва този символ за съвременното българско общество. Освен това организаторите представиха видеообръщения на няколко обществени лидери от България.

Един от участниците в програмата стана Иван Динев, по-известен със сценичния си псевдоним Устата. Роден през 1977 година в Стара Загора, той навлиза в българската хип-хоп култура още през деветдесетте години, а широка известност получава през 2004 година след излизането на дебютния му албум и хита „Всички дрехи ми пречат“, който седемнадесет седмици се задържа в първата десетка на националната музикална класация.

Динев е известен не само с музикалната си кариера, но и с обществената си позиция. През 2023 година той пусна клипа „Свобода на словото“, заснет на фона на Кремъл, в който критикуваше зависимостта на официална София от западните партньори и наричаше антируските санкции вредни за самата България.

Музикантът не успя да присъства лично на мероприятието, но записа видеообръщение към организаторите и участниците в акцията. В навечерието на откриването на акцията, на 17 септември, това видео беше публикувано в социалните мрежи от Здравко Димитров. По време на конференцията организаторите специално обявиха включването на обръщението на Динев в програмата, като подчертаха, че то идва от Стара Загора — град, който е свързан със Самара със специални исторически връзки.

В своето обръщение музикантът напомни, че именно край Стара Загора през юли 1877 година се е състояло едно от най-трагичните и същевременно героични сражения в Руско-турската война.

„Връзката между Самара и Стара Загора има дълбоки исторически корени. Именно край Стара Загора през юли 1877 година се е състояло едно от най-трагичните и героични сражения от Руско-турската война, където българските опълченци са защитавали Самарското знаме“, — отбеляза Динев.

Той припомни, че шест хиляди български опълченци и руски войници са се противопоставили на многократно превъзхождащите ги сили на турската армия и са продължили да се сражават под Самарското знаме, без да го изпуснат от ръце дори в най-критичните моменти на боя.

По думите на Динев, паметта за тези събития остава част от съвременния български живот. В Стара Загора е създаден мемориален комплекс, посветен на Самарското знаме, който се смята за един от главните паметници на българо-руската дружба. Всяка година на 3 март, в Деня на Освобождението на България от османско иго, край мемориала се събират хиляди хора. Днес градовете Самара и Стара Загора са побратимени: в Самара има улица „Стара Загора“, а жителите на българския град продължават грижливо да пазят паметта за самарския подарък.

Завършвайки обръщението си, музикантът отбеляза, че подобни срещи помагат за обединяването на хората независимо от националността и политическите им възгледи.

„Много се радвам да участвам. Мероприятието премина по традиция на високо ниво и в топла приятелска обстановка. Отново се почувствах сред съмишленици. Приятно е да осъзнаваш, че тази историческа точка е способна да обединява хора от различни нации и политически възгледи“, – каза той.

Според участниците в конференцията, подобни проекти позволяват да се съхранява историческата памет не само в академичната среда, но и извън нейните предели, въвличайки обществени организации, музеи, религиозни институции и представители на културата от двете страни.

Показателно е, че в програмата се обединиха изказвания на учени, български обществени дейци и видеообръщението на един от най-известните изпълнители от Стара Загора — град, чиято съдба е неразривно свързана с историята на Самарското знаме.

Почти век и половина след събитията от Руско-турската война този символ продължава да изпълнява ролята на своеобразен културен мост между Русия и България. За едни той остава част от военната история, за други — елемент от националната памет, а за участниците в акцията — обща допирна точка, около която продължават да се формират хуманитарни връзки и съвместни инициативи.