България в Еврозоната – „за“ и „против“

автор: проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов

   /По традиция публикуваме авторските материали без редакторска намеса./

През последните месеци ставаме свидетели на активна пропагандна обработка на общественото съзнание в България от страна на мастити представители на водещи политически партии, ключови средства за масова информация, икономисти и финансисти, от неправителствени организации (НПО, и други подобни, за необходимостта Родината ни да се присъедини към Еврозоната. По този повод даже бе заявено, че съществува консенсус между основните политически партии.

В тази връзка бяха дадени много аргументи „за“ и против“. В дадения материал ще се опитаме да разгледаме всички тези аргументи за да може да формираме относително меродавно мнение за това струва ли си Отечеството ни да се отказва от лева в името на еврото, което се разглежда и като път за по-нататъшната евроинтеграция на България.

Класификация на аргументите „за“ и „против“ еврото в България

Първото, което ще се опитаме да направим е да създадем една първоначална класификация на всички тези аргументи „за“ и „против“ по редица критерии. Първият такъв критерий е несъмнено функционалната област на аргументацията. От позицията на този критерий следва да се говори за:

• Политически аргументи – това са аргументи пряко свързани с политическия процес на национално и регионално равнище. В случая имаме предвид интересите и целите на политически партии и икономически групи в нашата страна, както и такива на политически течения и обединения, както и стоящите „зад гъпба“ им финансово-икоомически структури на равнище ЕС;
• Икономически аргументи – съответно това са аргументи свързани с икономическия процес, взаимоотношения и взаимодействия на национално ниво и в рамките на ЕС;
• Геоикономически и геополитическа аргументация – в случая става дума за един по-мащабен поглед върху „за“ и „против“ както от гледна точка на време, така и на пространство, т.е. присъства дългосрочност като перспектива и включване не само на национален и регионален аспект, но и глобален ракурс при формиране на гледна точка и позиция.

Несъмнено възможни са и други типове класификации, като например:

• Спекулативни аргументи – т.е. това са аргументи, които са ненадеждни и безмислени, поради което имат характер на спекулация;
• Рационални аргументи – такива, които се характеризират с висока степен на надеждност, т.е. вероятност да се осъществи процеса или събитието, което се издига като аргумент „за“ или „против“.

Предвид тези две класификации нека да изброим всички аргументи „за“ и „против“ и се опитаме да ги систематизираме по тези два критерия. В случая ще използваме двумерна координатна система, наречена още Декартова координатна система, доколкото неин „баща“ е френския философ и математик Рене Декарт (1596 – 1650). Той я предлага през 1637 г. в две свои съчинения: „Разсъждение за метода“ и „Геометрия“. Съответно при нея имаме две оси – хоризонтална – „абциса“ и вертикална – „ордината“. По абцисата разполагаме критерия функционалност с трите упоменати по-горе групи , а по ординатата – спекулативност – рационалност.

Относно „за“ и „против“ в план политическа и икономическа аргументация

Нека да започнем с ключовите политически аргументи. Така, например, навремето, когато ГЕРБ бе още на власт се проведе конференция „България в еврозоната. Икономическата логика срещу митовете“, което бе третото събитие от поредицата „Европа отново на път“, инициирано от президента на ПЕС. Гост на форума е бил премиерът Бойко Борисов. Форумът е органзиран от Сергей Станишев и Ева Майдел(Ева Константинова Майдел (по баща Паунова) е български политик от партията ГЕРБ. Тя също така е член на ЕП и председател на Европейското международно движение).

На форума Станишев предупреждава, че „има визия за ЕС – Европа на две скорости. Съответно ако сега изпуснем възможността да станем членове на Еврозоната, може да се наложи да чакаме дълго. Винаги е по-добре да участваш във взимането на решения, отколкото да бъдеш техен изпълнител“, категоричен е президентът на ПЕС.“С еврото влизаме в „А“ отбора на ЕС“/курсив мой – Н.С./, изтъкна Сергей Станишев.“ (цит. по http://epicenter.bg/article/Sergey-Stanishev–Prisaedinyavaneto-kam-evrozonata-iziskva-natsionalno-usilie/152827/2/0).

Ако приемем, че това са ключови политически аргументи, явно подкрепени от основните политически партии като се почне от ГЕРБ, мине се през ДПС, ДБ, ИТН и други нови формации и се стигне до БСП, може да се твърди, че съществува политически консенсус по тези въпроси. Въпреки това, по наше мнение, гласът „за“, ръководен от аргумента, че това ще ни даде възможност да „участваме във взимането на решения“ и да бъдем в „А“ отбора на ЕС“, по скоро бихме причислили към спекулативните аргументи, отколкото към рационалните такива. Защото на всеки е ясно, че България, която е най-бедната страна в ЕС, намираща се в тежка «социо-демографска катастрофа, „мачкана и тъпкана“ по-най различен начин от европейските институции – селскостопанските субсидии, 1-4 блокове на АЕЦ «Козлодуй», «Южен поток», проблемът с „тираджиите“, намерения за разполагане на „бежански лагери“, «Зелени сделки» и т.н., едва ли ще бъде допусната да „взема решения“ и да стане „А“ отбор само чрез това, че е приела еврото. Да следва да признаем, че това може да бъде фактор. Но едва ли следва да се съмняваме в това, че най-важните фактори са други – динамично социално-икономическо развитие(високи темпове на икономически растеж, вдигане на доходите, бърз преход към т.нар. „Четвърта индустриална революция“), преодоляване на демографската катастрофа и т.н.. Това са пътищата към „А“ отбора, използвайки езика на С.Станишев, а не простото влизане в Еврозоната. Така че този аргумент определено може да бъде сметнат на силно спекулативен.

Но нека да минем към икономическата аргументация „за“. Тук ще цитираме и Институтът за пазарна икономика, който с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, изготви и публикува доклад относно потенциалните икономически ефекти от присъединяването към Еврозоната. В този доклад се твърди, че „… покачването на суверенния кредитен рейтинг в повечето страни се наблюдава още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново покачване на рейтинга обикновено следва и при официалното приемане на еврото покъсно. За България S&P’s неотдавна обяви изрично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишаване на рейтинга на страната. Вдигането на рейтинга от своя страна ще доведе и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции.“ (тук и по-нататък цитатите са по анализа „Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед.Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и еврозоната“ с автори д-р Десислава Николова, Институт за пазарна икономика, Георги Ангелов, Институт” Отворено общество” – София, Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика/ИПИ/, издаден от ИПИ. Същият този анализ може да бъде намерен на страницата на ИПИ – ime.bg).

Нужно да се подчертае, че високият кредитен рейтинг играе роля за привличане на преки чужди инвестиции. Но това не е единствения фактор. Да не говорим, че това, което се наблюдава в други страни не е гаранция, че подобно явление ще се повтори и у нас. Привличането на чужди инвестиции е резултат от много комплексни фактори. При което, например, корупцията, липсата на прозрачност в стопанския живот, а трябва да кажем и факторът „демографска катастрофа“, в резултат на която не могат да се намерат подходящи кадри, в никакъв случай не са „силна черта“ на бизнес-средата в България. Общата политическа среда е също важен момент. Авторът на настоящия материал е разговарял с редица чужди инвеститори. Те са споделяли опасенията си, че решенията, които са вземали български правителства във връзка с един или друг чужд мащабен инвестиционен проект, като правило са се изменяли, въпреки първоначално приетия курс. Такива „политически колебания“ определено не създават климат на доверие сред значими чужди инвеститори. В този смисъл повишаването на кредитния рейтинг на страната в резултат на стъпките за влизане в Еврозоната не е достатъчно условие за „нахлуване“ на поток от чужди инвестиции. По този начин и този аргумент може да възприемем по-скоро като спекулативен, отколкото за рационален.

Друг аргумент изтъкнат в гореспоменатия доклад-анализ е, че „Близо 95% от преките чуждестранни инвестиции влязоха в България след като страната получи покана за започване на преговори през 1999 г. Подобен положителен ефект можем да очакваме и от процеса на подготовка за членство в ERM II и еврозоната.“ На фона на рязкия спад на чуждите инвестиции през буквално последните месеци, през които се говори за нашата интеграция в Еврозоната, такива очаквания са доста илюзорни. Вместо да се „помпат розови илюзии“ по-добре следва да се анализира защо е този значителен спад в инвестиционния поток в България.

Не може да се пренебрегне и друга една спекулация, пак дадена в гореспоменатия доклад-анализ, а именно, че „От гледна точка на неотдавнашните събития в българската банкова система, присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната би било сред сериозните позитиви за икономиката. Безспорно, най-големият плюс на Единния надзорен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над местните банки. Това е равнозначно на репутационна печалба за страната, предвид това, че надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация.“

Доколко са оправдани тези очаквания от ефективността на единния надзор над банките в Еврозоната, а също така контрола над дълга и финансовите потоци в страните, възприели еврото. Нека да погледнем някои факти, доколко споменатия контрол е ефективен: Държавният дълг в Гърция спрямо БВП е 178.6%. За сравнение, средната стойност на държавния дълг за всички страни от ЕС (28 държави) в края на 2017 г. според Евростат е 81,6% в еврозоната (19 държави) – 86,7%. Приет преди 26 години, Договорът от Маастрихт предвижда максималният допустим размер на дълга в 60% от БВП. Преди финансовата криза от 2007-2009 година. Брюксел ревниво наблюдаваше как страните отговарят на изискванията на Маастрихт. Кризата обаче задълбочи финансовото положение на повечето държави-членки на ЕС, така че прилагането на договора се превърна в по-скоро изключение, отколкото правило.

“PIGS” – СВИНЕ (от английски). Това са Португалия (P), Италия (I), Гърция (G), Испания (S). Португалия се нарежда на трето място в ЕС по относително равнище на задлъжнялостта, като застава зад Италия (125,7%). Резултатът на Испания е близо до 100% (98,3%).

Европейският съюз вече е загубил Обединеното кралство. Може да загуби Италия и Испания. Основата на ЕС ще остане Германия, Франция и до известна степен Нидерландия и Белгия. И около тях – голяма група държави със слаба икономика и действащи като постоянни кандидати за заеми от ЕЦБ и субсидии от бюджета на ЕС. Същевременно локомотивите на европейската икономика не демонстрират  примерни показатели. Германия има равнище на публичен дълг от около 70% от БВП. Разбира се, не е лошо на фона на други страни, но по-лошо от нормата на Договора от Маастрихт (60% от БВП). И във Франция тази цифра е достигнала 100%.

В дискусиите за бъдещето на Европейския съюз те обикновено се отнасят до показатели само за държавния дълг. Но всъщност за общата картина е необходимо да се вземат предвид дълговете и на други сектори – корпоративеп и този на домакинствата. Според оценките на Банката за международни разплащания общият дълг на Италия е бил 263% от БВП през 2017 г. И тогава се оказва, че Италия в този показател не принадлежи към категорията на най-необлагодетелстваните страни на Европейския съюз. Например в съседна Португалия този показател е значително по-висок – 321%. Но ето и общите нива на дълга на страни, които обикновено се дължат от най-богатите в ЕС: Холандия – 290%, Франция – 321%, Белгия – 338%.

Дадените по-горе данни са и отговор на следващия аргумент в доклада-анализ , че

„Влизането в еврозоната означава достъп до общите фондове на еврозоната – 700-милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки, евентуално и единния фонд за гарантиране на влоговете, както и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ. Това намалява драматично рисковете както за банковата система, така и за фиска, и е своеобразна застраховка в случай на кризи. Съответно, това означава по-лесно преминаване на страната и финансовата ѝ система през периоди на кризи.“

В тази връзка ще запитаме, какво ще отговорят защитниците на тезата за бързото интегриране в Еврозоната по повод на това, че ЕЦБ ще отнеме 80% от резерва на България гарантиращ валутния борд. А това са 38-40 милиарда евро!!! Защо Родината ни трябва да се лишава от тези средства?!

Не може да не припомним и друг момент. Като правило досегашната практика на преход към еврото във всички страни без изключение показва, че смяната на собствената парична единица с евро води до скок на цените на дребно до два пъти. Въпреки обвиненията от страна на привържениците на бързата интеграция в Еврозоната, че такива „страхове“ са спекулативни, може ли някой да гарантира, че подобно явление няма да се случи. И ако това стане какво прави тогава българският народ, 1/3 от който и без това е под чертата на бедността?

За геополитическата и геоикономическа аргументация по повод интеграция в Еврозоната

Днес ставаме свидетели как центробежните тенденции в ЕС се усилват. Вече имаме „Брексит“. Нараства евроскептицизма в Италия и в редица други страни-членки. Засилва се неустойчивостта в политическите кръгове, които са твърди привърженици на ЕС в текущия му формат в страните от ядрото – Германия и Франция. Плюс това нарастват и редица противоречия между самите тези две водещи страни. Всичките тези негативни явления са резултат от дълбоката криза на неолибералния модел от една страна, който е в основата на днешния ЕС. От друга страна страна се наблюдава задълбочаваща се криза на еднополярния свят, част от платформата на когото е ЕС.

В страната флагман на неолиберализма и глобализма – САЩ, на чиято инициатива и досегашна подкрепа се държи ЕС в днешния си формат, въпреки че бе сложен край /неокончателен/ на тенденцията на класическия десен национален консерватизъм, на практика започна «вътрешновидова» борба за ресурси. Затова ни напомня случаят с новосформирания съюз АУКУС/Австралия, Обединеното кралство и САЩ/, който подряза надеждите на Франция и Италия да спечелят от поводници…Печалбата ще отидев САШ. Тази тенденция утвърждава, че всяка държава има своите национални интереси, както и има правото да ги защитава. Такава линия е в пълен контраст с текущата йерархия на ценности и зависимости в ЕС, където националните интереси са смачкани под „Брюкселиския диктат“, а Брюксел се съобразяваше единствено с неолибералния, глобалистки Вашингтон.

Едновременно с това се наблюдава постоянно и неизменно укрепване на Азия и Евразия. Дългият Азиатски цикъл на ускорено капиталово натрупване и стопанска динамика продължава своя ход представен днес не само от Китай, но и Индия и страните от АСЕАН. Евразия, т.е. РФ се върна на глобалната геополитическа сцена, базирайки се на придобитото ново военно-стратегическо превъзходство…

Всичко това е ясен сигнал, че ще настъпва промяна – значителна промяна в глобален план, но също така и в самия ЕС. Не искаме да гадаем и спекулираме със сценарий за вариантите на тази промяна. Ясно е само едно, че става дума за гигантски поврат, който ще измени много неща. Поврат, който по своите мащаби ще бъде не по-малък от този, който вече наблюдавахме в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Поврат, от който нашата Родина – България, бе сред най-губещите страни…

Кратък извод вместо заключение

Изводът може да бъде само един. В условията, когато страната ни не е готова „вътрешно“ към влизане в Еврозоната. Когато и външната турбулентна ситуация, както в регионален, но така и в глобален план не предполага позитивна обстановка за такава решаваща стъпка, България следва да се държи далече от Еврозоната. Нужно е да се запази макар и минималния остатъчен финансов суверенитет на България в лицето на българския лев.