Битката срещу неоколониализма, ролята на Русия и „цивилизационния избор“ на българите

Русия е един от геополитическите центрове на сила, колкото и това да не се харесва на залязващия хегемон и както и да я определят подопечните му.

«Бензиностанцията с ракети» успя да удържи на безпрецедентните икономически санкции и опитите за изолирането й.

Самите санкции пък, както и замразяването на руски активи, послужиха като сигнал за други страни, че трябва да обезопасят себе си от бъдещи действия за оказване на натиск срещу тях.

Доларът, който бе използван като оръжие, постепенно губи позициите си на световната сцена, което отслабва самите САЩ.

Малка група страни не иска да разбере, че губи статута си на хегемон и е готова да разпалва всякакви конфликти, за да се опита да удържи позиции, коментират анализатори.

Но формирането на многополюсен или многостранен свят, по китайската формулировка, е неизбежно и процесът вече е в ход.

Променят се икономическите и политическите връзки, все повече страни се стремят да отвхвърлят парадигмата на отношенията «хегемон-сателит», търсейки съюзници в опитите си за отърсване от неоколониализма. Милиони хора по планетата възлагат надежди на Русия като на авторитет и център на сила, заедно с когото може да се гради по-справедлив свят и взаимноизгодни партньорства.

Руският президент Владимир Путин заяви по време на първата парламентарна конференция „Русия-Латинска Америка“, че международната финансова система е изградена в интерес на „златния милиард“ и трябва да бъде променена, тъй като съществуващите кредитни задължения са се превърнали във форма на облагане и репарации за развиващите се страни. Според него страните от „златния милиард“ експлоатират останалата част от света. „Те, този „златен милиард“, по-точно лидерите на тези страни от „златния милиард“, експлоатират на практика всички останали страни по света. Злоупотребяват с положението си: технологично, информационно, финансово“.

Светът обаче се променя и Русия все по-често взема инициативата в тази посока, организира мащабни международни инициативи за сътрудничество и диалог, подписват се крупни икономически сделки.

Глобалният юг и много други държави вече не искат да живеят по правилата, наложени под ръководството на САЩ. Изтокът също отказва да се подчинява. Появяват се нови големи центрове на икономическо развитие. Потребителската активност се измества в азианските, африканските и латиноамерикански региони.

Паралелно с това Москва е обявила курс на антиколониална политика и изграждане на отношения с другите държави като с равни партньори, а не сателити, на които се налагат някакви произволни «правила», които се нарушават произволно. Провеждането на мащабни международни срещи в Русия, на които се обсъжда борбата срещу съвременните практики на неоколониализва, се превръща в устойчива тенденция.

Новите власти в Нигер наблегнахана антиколониалния дневен ред и дори искат компенсации от Франция за вековноо потисничество на народа им. Спряха и експлуатирането на природните им богатства от Франция, последваха заплахи за военна намеса. Но удържаха. Едновременно с това засилиха връзките си с Москва в различни сфери, включително икономическата.

По различен начин гледат на икономическите връзки в Русия и на Запад.

Германия, която не отглежда кафе, заработва от него 6,8 милиарда долара на година. Това е 8,5 пъти повече отколкото произвеждащата го Уганда, която заработва 800 милиона долара от него. Това разказа президентът на Уганда Йовери Мусевини по време на срещата Русия – Африка.

Общият обем на пазара на кафе възлиза на 460 милиарда долара на година, от които производителите на кафе от Африка и Латинска Америка получават само 25 милиарда долара.

Така е устроен „светът, основан на правила“. Но този свят си отива и негово място идва друг.

Подходът на руската страна към Африка се различава от западния.

Ето какво посочи по-рано руският външен министър Сергей Лавров: «Африка не иска просто да доставя суровини за преработка, а иска да преработва собствените си изкопаеми, оставяйки за себе си добавената стойност.» Зачитайки интересите на другите страни, Русия става притегателна сила не само за Африка, с държавите от които подписа редица договори.

И докато все повече страни искат да се отърсят от неоколониализма, може би трябва да се попитаме в България кога ще се освободим от него. Защото докато в Африка вече мислят как да експлуатират собствените си ресурси и да запазват за себе си добавената стойност от производството, в България всичко се раздава на концесия.

Едва ли у нас има някой, който не е чувал за геологът проф. Вълко Гергелчев и за изследванията му, които доказват, че в България има злато и редки метали за стотици милиарди долари, според някои изчисления дори трилион. В същото време чуждата компания «Дънди прешъс» изнася българско злато срещу около 1 процент концесионна такса.

В Африка няма толкова ниска такса.

У нас се дава на консеция всичко, и златодобива, и миниралната вода, и ВиК, и енергоразпределителните дружества, летища.

Преди време имаше едно телевизионно предаване «Как ще ги стигнем американците?».

Сега явно трябва да се питаме «Как ще ги стигнем африканците?» Те поне се борят и търсят приятели в своите стремежи. А българските власти се стремят да влошат максимално отношенията ни с естествения ни съюзник в лицето на Русия.

У нас живеят хиляди руснаци, както и хиляди смесени семейства. Руската култура и душевност е близка до българската.

И въпреки твърденията за «цивилизационен избор» при встъпването ни в ЕС и НАТО, без допитване до народа, всъщност ние сме извън своята цивилизация.

Намираме във фиктивен «съюз» със Запада, чиято цел никога не е била истинско партньорство. Опитите им да ни преформатират ментално, по техен образец, все още не дават задоволителните за тях резултати.

Ние никога няма да се превърнем в англосакси или пък те да ни приемат като такива.

Но имаме вековни връзки с друг народ и друга страна.

«Руската православна църква винаги е помнела, че българските православни мисионери, ученици на св. равноапостолни Кирил и Методий, през X в., просветили нашите предци в Св. Православна вяра. Приобщили народа към славянската писменост и отворили съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисия. Без българско православие нямаше да има и руско православие. Чрез българското православие руския народ получи основите на Православната вяра от България“, заяви руският патриарх Кирил по време на своето посещение в България за 140-тата годишина от руско-турската освободитела война.

Връзките между българския и руския език далеч не се ограничават до употребата на кирилицата.

Богатият руски език се е формирал през вековете не само вътре в себе си, но и като взаимодейства със съседите си и приема част от тяхната култура. България е може би най-явният пример за това.

Според лингвистите има две основни вълни на влияние на българската писмена традиция върху руския език. Те ги наричат „първото и второто южнославянско влияние“.

Дори към днешна дата сходствата са много.

Ако българин не е учил руски или пък руснак не е учил български, все пак може да прочете текст на другия и да разбере по-голямата част от съдържанието.

На руски език говорят 146 милиона граждани на Русия и още почти толкова души по света. Руският е на четвърто място в комуникациите между страните, използва се в 15 международни организации. Според някои данни на Балканите и в Източна Европа на руски говорят 8 милиона души.

Вместо да се използват историческите, духовните, културните връзки между България и Русия, се пренебрегат отношения и връзки, изграждани с векове.

Западът не успя да изолира нито Русия, нито руската култура, нито я изхвърли от международните комуникации. В разни краища на света на нея й симпатизират, изучават я, искат да изграждат взаимозгодни всестранни връзки с нея.

А в България, която е част от същата тази цивилазация, и има принос към нея, военен министър с протекции от чужбина дава указания как да се променят учебниците ни по история така, че да се забрави всичко положително свързано с Русия в българската история.

Русофобската кампания, провеждана в угода на чужди интереси, ни подбутва дори към конфликт с Русия, и със самите себе си.

Русия притежава огромен икономически, военнополитически и културен потенциал. Тя се опира на вековни традиции и духовни ценности, които се споделят от мнозинството от световното население.

Предприетият от тях консервативен курс се противопоставя на западното либералното безумие и ЛГБТ+ бардак, който вече протяга ръце и към умовете на нашите деца. Вече има случаи на хора, които бягат в Русия от налаганите извращения на запад и избират да останат там.

Въпреки истеричната антируска кампания в западните медии, особено през последните две години, се оказва, че интересът към обучение в Русия не е намалял и според официални източници в учебната година 2023-24 в страната учат 355 хиляди чуждестранни студенти, като отбелязва дори ръст в сравнение с 2020 година. Русия заема шесто място по количество на учещи се чужденци в страната.

Русия не може да бъде изолирана и изключена от международните контакти. Дори и по технически причини.

Тя е най-голямата по площ държава в света — над 17,1 млн. кв. км, 11% от световната суша. Някои си мислеха, че могат да я накажат и изолират. Затвориха въздушното си пространство за руски самолети. Ответните мерки пък доведоха до огромни загуби за авиопревозвачите от съотнетните страни. Много бяха принудени да се подчинят на чужда заповед в собствен ущърб.

Чуждестранни компании, които развиват успешен бизнес в Русия, пък потърсиха заобиколни начини да останат на пазара там, въпреки натиска на геополитическия и противник. Други, които не успяха да направят това, претърпяха сериозни загуби. А трети, идващи от страни, развиващи самостоятелна политика, се възползваха от ситуацията и получиха сериозни преимущества и печалба, докато други се опитваха да изолират Русия.

Въпреки опитите за създаване на информационен вакум в западните медии, информацията за това каква е реалната ситуация в Русия, си пробива път.

Руският свят присъства навсякъде по земното кълбо. А Русия изнася не само стоки, но и образ на живот, консервативни принципи, традиции и култура.

А ние трябва да се запитаме, къде се намира България в променящия се свят.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТЕЛЕГРАМ – https://t.me/efir_info