Вертикалният газов коридор – осигурява ли нови възможности за Югоизточна и Централна Европа или не и на каква цена?

автор: инж. Димитър Щерев

/Инж. Димитър Щерев завършва магистратура в Руския държавен геологопроучвателен университет, Москва, специалност „Хидрогеология и инженерна геология“. Специализирал е в Исландия, Германия и Ирландия. Работил е „Булгартрансгаз“ ЕАД. От 2008 г. е член на Международния газов съюз. Щерев е член и на ТЕХНИЧЕСКИЯ И НАУЧНИЯ КОМИТЕТ към Европейската Асоциация за Втечнен Газ./

„Има само един начин да избегнеш критиката – не прави нищо, не казвай нищо и бъди едно нищо.“ Аристотел

България е започнала изграждането на своята Газопреносна система в далечната 1972 година с помощта на бившия Съветски съюз и днес страната ни притежава една от най-развитите и съвременно оборудвани Газопреносни системи в Европа. Последва изграждането на Транзитната ни газова инфраструктура, а през 1988 г. започва транзитирането на първите количества природен газ от Русия, през Украйна, Молдова, Румъния за Турция, Гърция и Сев. Македония. В периода 1998 – 2000 г., капацитетът (пропускателната способност) на Транзитната ни газопреносна система на България бе увеличен, достигайки 18 млрд. м³/г., а именно – до 14.0 млрд. м³/г. за Турция, до 3.3 млрд. м³/г. за Гърция и около 0.30 млрд. м³/г. за Северна Македония. („Трансбалкански газопровод“).

Благодарение на транзита на руски природен газ по „Трансбалканския газопровод“, България реализираше годишно 110-130 милиона щ. долара чисти приходи след облагане. Трябва да се отбележи, че Договора за транзит на природен газ по „Трансбалканския газопровод“, беше гарантиран финансово от руския газов доставчик „Газпром експорт“. Дори ако реално пренесените количества газ спаднат до нула, „Газпром експорт“ оставаше юридически задължен да заплати пълната стойност на резервирания капацитет.

Доставките на руски природен газ по „Трансбалканския газопровод“, за Украйна, Молдова, Румъния, България, Турция, Гърция и Сев. Македония спряха официално на 1 януари 2021 г., като подаването на природен газ за Турция, България, Гърция, Сев. Македония, Сърбия, Унгария, Словакия и Австрия започна да се осъществява по новоизградената втора тръба на „Турски поток“, положена по дъното на Черно море, която бе наречена от управляващите България по това време – „Балкански поток“. (Фиг. 1).

За изминалата 2025 г. чистата печалба на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД от „Балкански поток“ възлиза на около 330 милиона щ. долара, което е над 2.5 пъти повече от печалбите по стария Трансбалкански газопровод през Украйна.

Фиг. 1 Изводите тук са еднопосочни:

България има огромен потенциал за транзитиране на природен газ към съседни и по-далечни държави, от които могат да се получават значителни печалби. Към Газопреносната ни инфраструктура трябва да добавим и Подземното газово хранилище Чирен (ПГХ Чирен) с активен (Търговски) газ – 550 милиона м³ и дневен добивно-нагнетателен капацитет от около 5 милиона м³. ПГХ Чирен е в процес на разширяване от 3 години, но в момента това разширение се разследва от Европейската прокуратура поради съмнения за злоупотреби с Национални и Европейски средства, предшествани от целенасочени промени на Технически задания и Тръжни документации, промени на Констатации от реализирани проекти и проведени изследвания в световно престижни лаборатории и сервизни нефто-газови компании в продължение на повече от 17 години.

Днес, общият годишен капацитет на всички входни точки в Газопреносната ни система е около 24 млрд. куб. м и почти толкова е годишният капацитет на всички изходни точки. С малки изключения всички входно/изходни точки на родната ни газопреносна система могат да работят и в реверсивен режим, с което България покрива изискванията на ЕС.

В Европейски мащаб обаче трябва да отбележим, че от повече от 10 години насам се наблюдава изчерпване на редица газови находища в Северно море, от където природен газ добиват норвежки, английски, нидерландски, датски и др. нефто-газови компании. Това води до увеличаване на Експлоатационните (оперативните) разходи при добива на газ (OPEX), което се отразява върху печалбите и рентабилността на добива в този Европейски регион. В тази връзка Консенсусна прогноза, инициализирана и периодично осъвременявана, от водещи енергийни компании и бизнес агенции по целия свят преди повече от 20 години, а именно:

1. British Petroleum;
2. Cedigaz – международна асоциация, посветена на информацията за природния газ;
3. EGF, Европейски геополитически форум;
4. Европейска комисия;
5. Exxon Mobil;
6. Gas Strategies – известна консултантска компания, фокусирана върху световната газова и втечнена природна среда (LNG) индустрия;
7. IEA – Международна енергийна агенция;
8. INS – Водещ източник на информация;
9. Оксфордски университет;
10. PIRA Energy Group – Продукти и услуги за енергийни изследвания;
11. Statoil;
12. Wood Mackenzie – Световен лидер в търговската информация за енергийната, металургичната и минната промишленост.

недвусмислено показва, че дори и потреблението на природен газ в Европа да намалее, поради драстичния спад на добивите в Северно море, към до 2025-2026 г. Европа ще трябва годишно да внася допълнително около 60 млрд. м³ от държави, извън Европейския континент, а към 2030 – 2035 г. – около 75 – 80 млрд. м³. Това са огромни количества, които нито спадащия добив в Алжир, нито надценените извлекаеми газови запаси на Азербайджан (газови находища «Шах Дениз II» и «Апшерон»), нито новооткритите газови находища в черноморските акватории на Румъния и Турция, могат да осигурят този формиращ се дефицит. Фиг. 2.

Разбира се, тези немалки количества могат частично да бъдат осигурени от внос на Втечнен природен газ (LNG) в Европа, но Втечненияя природен газ е по-скъп по себестойност от Тръбния газ и това по най-прекия начин ще рефлектира върху цената на продуктите, произвеждани от държавите в Европа, правейки ги конкурентно неспособни спрямо съответни продукти, произведени в страни от държави от други континенти, най-вече от Азия. Единственият начин за покриване на горецитирания растящ дефицит е внос на евтин Тръбен газ от Руската федерация.

Но за съжаление на фона на този огромен проблем, ЕС и САЩ от повече от 15 години насам, изработват и изграждат ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ЕНЕРГИЙНИ СТРАТЕГИИ, които имат за цел:

– да създадат БУФЕРНА (ИВИЦА) от антируски държави за осуетяване и предотвратяване на потенциален политически съюз между Германия и Русия;
– да изолират и отслабят Германия и Русия, за да се предотврати евентуален икономически съюз на германски капитал и технологии с огромните руски природни и трудови ресурси;
– да изтраскат на изток съществуващите точки за доставка на руски природен газ газ за Европа;
– да изградят нови терминали за Втечнен природен газ в Източна и Югоизточна Европа и да ги свържат чрез коридори от стари и нови газопроводи за изграждане на горецитирания БУФЕРНА (ИВИЦА).

Всичко това се допълва с поредица от ограничаващи Енергийни пакети и антируски санкции на ЕК и САЩ за доставки на природен газ от Руската федерация за Европа. Последваха и целенасочени взривявания на тръбите на «Северен поток 1, 2» в Балтийско море, както и няколко опита за взривяване на «Турски поток» в Черно море, което би довело до излизане от строя и на «Турски поток». Свидетели бяхме на посегателства върху изградената и работеща Единна Газопреносна Инфраструктура на Европа, създавайки условия за груба нелоялна конкуренция в полза на силния на деня за сметка на държавите в Европа.

Това меко казано представлява една нечестна игра на въвеждане на «правила» от родовообщинен и средновековно-феодален характер или такива, напомнящи ни за ерата на «Дивия запад», които водят до влошаване на икономическите показатели на европейските икономики и оттук – до намаляване на благосъстоянието на държавите от Европейския континент.

Като се има предвид гореизложеното, нека сега разгледаме проекта «ВЕРТИКАЛЕН ГАЗОВ КОРИДОР» и се върнем към някои исторически предпоставки за неговото възникване.

Този газов коридор е в пълна хармония с една близо 100-годишна концепция, създадена след Първата световна война през 20-те години на миналия век от полския Държавен глава Йозеф Пилсудски (Józef Piłsudski). Тази концепция визира формирането на «ФЕДЕРАЦИЯ/КОНФЕДЕРАЦИЯ» от Източноевропейски държави, наречена «МЕЖДУМОРИЕ» (INTERMARIUM), която би служила как то «СТРАТЕГИЧЕСКИ БУФЕР» или нещо като „САНДВИЧ“ срещу Германия и Русия.

Геополитическата концепцията «Междуморие» често се свързва с анализа на частната разузнавателна агенция СТРАТФОР (Private Intelligence Agency STRATFOR) и нейния основател Джордж Фридман (George Friedman). Фиг. 3.

Проектът Вертикален газов коридор е нагледно изпълнение на концепцията «МЕЖДУМОРИЕ» (INTERMARIUM). Той е базиран на използването на съществуващата газова инфраструктура в Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна.

В тази връзка се предвижда увеличаване на капацитета на стария «Трансбалкански газопровод» от 4 милиарда кубически метра годишно на 10 милиарда кубически метра годишно, което да улесни вноса на Втечнен природен газ (LNG) от САЩ чрез американските компании Exxon, Cheniere, Chevron и др.

Продажбите на Втечнен природен газ от САЩ ще се осъществяват чрез ре-газификационните терминали в Гърция в посока България, Румъния, Молдова и Украйна, а Гърция се предвижда да заеме водеща позиция и да се превърне в Основен газов хъб за внос на Втечнен газ от САЩ. Друга цел на проекта Вертикален газов коридор е реанимиране на Украинската газопреносна система и запълване на газохранилищата в Украйна, за да може Украинската газопреносна система да стане отново актуална и все пак да заработи по някакъв начин, както преди 2021 г., когато бе спрян транзита на природен газ за Европа.

Вертикалният газов коридор обаче е един чисто ПОЛИТИЧЕСКИ ГАЗОВ ПРОЕКТ, инициатива на САЩ, а инициатори и ключови лица за осъществяването на проекта в хронологичен порядък са, както следва:

– Доналд Тръмп, като Президент на САЩ на официално си посещение във Варшава, Полша на 06.07.2017 г. заявява, че «цените на Втечнения природен газ (LNG) са малко по-високи, но всичко е … (от стратегията «Енергийно господство на САЩ» и политиката – «Америка на първо място»), Фиг. 4;

– Джефри Пайът, Помощник-държавен секретар на САЩ по енергийните ресурси (2022 – 2025 г.), бивш посланик на САЩ в Украйна (2013 – 2016 г.) и в Гърция (2016 – 2022 г.), където работи за превръщането на Гърция в ключов Енергиен хъб за Втечнен природен газ (LNG) и за диверсификацията на региона. Понастоящем заема ръководни позиции в частния и консултантския енергиен сектор, фокусирани върху Енергийния преход и възстановяването на Украйна, както и върху налагането на енергийни санкции срещу Русия и изграждането на нови коридори за доставки. В тази връзка Джефри Пайът многократно е заявявал, че Вертикалният коридор е инструмент за постигане на енергийна независимост на региона от руската енергия, че Русия никога повече не трябва да се счита за надежден доставчик на енергия и че Вертикалният коридор поставя Гърция на водеща позиция;

– Крис Райт, като Министър на енергетиката на САЩ, заявява, че „Най-ефективният начин Западът да отслаби военната машина на Русия е чрез Енергетиката“, 7 ноември 2025 г. по време на посещението си в Гърция;

– Владимир Малинов, като Служебен Министър на енергетиката в Служебните Правителствата, директно номинирани и назначени от бившия Президент Румен Радев и в качеството си на Изпълнителен директор на «Булгартрансгаз», е най-активният популяризатор и основен промоутър (популяризатор) на Вертикалния газов коридор. Владимир Малинов определя, че «това е единствената магистрала за продажби на втечнен природен газ от САЩ за Източна Европа».

Но тук има нещо достойно за «Книгата на Гинес» (Guinness World Records) – Политически генерирания Вертикален газов коридор не е предшестван от никакви предварителни анализи и съпоставки на получените резултати от предварително проведени «Пазарни тестове», които да са завършили с «Обвързващи оферти» за доставка на определени количества природен газ за заинтересовани страни от региона. Освен това не са налични никакви предварителни Техническо-икономически проучвания и анализи за рентабилността и икономическите ползи за страните през, които ще минава тръбата на този Вертикален газов коридор.

На 7 ноември 2025 г. в Атина, Гърция, ръководствата на газовите оператори на Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна подписаха Съвместно писмо, с което искат одобрение на капацитетните продукти по Вертикалния газов коридор от съответните си Енергийни регулатори, целящо намаление на транзитните такси от 20 до 50%. (За всяка от горецитираните държави този редуциращ процент е различен).

На 24 февруари 2026 г. във Вашингтон, САЩ, в рамките на провела се «Трансатлантическа среща на върха за сигурността на газовите доставки» министрите на енергетиката на Гърция, България, Румъния, Полша, Унгария, Словакия, Украйна и САЩ, подписаха Съвместно изявление за премахване на търговските и инфраструктурните бариери и повишаване сигурността на доставките на природен газ за Централна и Източна Европа. Моите проучвания показват, че намалението на транзитните такси от газовите оператори през чиито територии ще преминава тръбата на Вертикалния газов коридор е постигнато чрез настояване на предишни срещи и чрез политически натиск, за да може скъпият Втечнен природен газ (LNG) от САЩ да достигне до крайните украински и други потребители на малко по-приемлива цена. Фиг. 5.

Какво означава това? Това означава предварително съгласие за намаляване на евентуалните приходи от евентуален транзит на договорени количества природен газ от САЩ с цел угаждане не на национални, а на чужди интереси. Казано по народному, това означава нещо като полу-ангария без оглед на факта, че България и другите транзитни държави ще имат експлоатационни разходи за осъществяването на този транзит. Фиг. 6.

Към това трябва да се добави, че транзитираните количества природен ще се нагнетяват в украинските газови хранилища, където украинският газов оператор ще налага такси за съхранение, като от всичко това ще печели единствено този оператор (Украйна).

В Таблица 1 е показано потреблението и вноса на природен газ в страните, през които ще преминава Вертикалния газов кородор. Общото потребление на тези държави е около 92 млрд. м³/г., а вносът им е около 57 млрд. м³/г., който приблизително се равнява на около 570 товата (карго) втечнен природен газ.

При условие, че в началото на 2027 г. започне добив от новооткритото газово находище «Neptun Deep» в черноморската акватория на Румъния, остатъчните количества, които Румъния би могла да предложи на пазара в този регион са около 7 млрд. м³/г., което се равнява на около 70 товата (карго) втечнен природен газ, които са приспаднати или 572 – 70 = 502 млрд. м³/г.

Ако планът REPowerEU на ЕК влезе в сила и вносът Тръбен и Втечнен природен газ от Руската Федерация бъде забранен, огромното количество от около 502 товара/г. (LNG cargoes/a), не може да бъде осигурено и транспортирано от Вертикалния газов коридор за да се покрият потребленията на природен газ в Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна.

Освен това газопреносните системи на Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна носят негативите на редица проблематични, в техническо отношение, участъци т.е. участъци с наложени предписания за намалено работно налягане с цел предотвратяване на възможни аварии.

Наред с това, производителността на Вертикалния газов коридор ще бъде негативно засегната от така наречения «ХИДРАВЛИЧЕН ШОК», проявяващ се при наличието на значителни разлики в диаметрите на тръбите по трасето или така наречените «тесни места» («bottle necks»). От Гърция в посока към България, Румъния, Молдова и Украйна, диаметрите на тръбите преминават от 24-26” към 40” и повече. Този проблем неминуемо ще създава осезаеми хидравлични загуби в газовия поток по така наречения Вертикален газов коридор, което ще увеличава експлоатационните разходи (OPEX) и следователно ще води до увеличаване на времето за възвръщане на направените инвестиции (CAPEX – IRR), ако разбира се някой някога изобщо е правил такива изчисления.

И тук е мястото да се отбележи, че инсталирането на допълнителни компресорни мощности на гръцка или на наша територия няма да може да разреши този унаследен хидравличен проблем, т.е. похарчените средства за такава дейности не могат да бъдат оправдани.

Но тук трябва да бъде засегнат и още един технически проблем, свързан с настоящото техническо състояние на Украинската газопреносна система.

Транзитният капацитет на Украинската газопреносна система исторически е варирал през годините от 120 до 140 млрд. куб. м/годишно, но газовата инфраструктура е стара и нереновирана, построена преди повече от 60 години и както бе отбелязано по-горе – с наличие на десетки ограничения на налягането в определени участъци, поради дадени предписания в следствие на регистрирани проблеми и аварии.

Освен това, Украйна има 13 Подземни газови хранилища с общ капацитет – 31 млрд. куб. м (активен газ), но липсва информация за безопасното техническо състояние на техните наземни и подземни съоръжения, както и за тяхното ниво на интелигентност (херметичност), информация за регистрирани загуби на съхраняван газ в газохранилищата, както и информация за полезния безопасен живот на съоръженията.

Наред с това липсва цялостен анализ на текущото Техническо състояние на Украинската газопреносна система. В момента Украйна харчи приблизително 25 милиона щ. долара годишно за поддръжка на своята Газопреносна система, чието Техническо състояние се влошава с времето.

За периода 2010 – 2015 г., енергийни компании от ЕС са провели анализи на инцидентите и повредите в Украинската газопреносна система:

През 2017 г. консултантската компания KPMG бе изготвила анализ на Техническото състояние на Украинската газопреносна система в сравнение с възприетите стандарти в ЕС в частност броя на случилите се инциденти в периода: 2010 – 2015 г. (Състояние на украинския пазар на природен газ и Украинската газопреносна система – 2017 г.). Едно от основните заключения в този важен анализ бе, че случващите се аварии на Украинската газопреносна система на 1000 км при пренос на 1 млрд. м³ са 9 пъти повече от средните в ЕС. Фиг. 7.

Констатациите и анализаторите, направени от компанията KPMG и европейски фирми преди военните действия, ясно показват, че Украинската газопреносна система има отрицателен авариен потенциал, който за съжаление се увеличава във времето и в тази връзка тази система се нуждае от модернизация и повишаване на надеждността ].

Но механизмите за такава модернизация и рехабилитация не са ясни в аспект:

Кои газопроводни участъци трябва да бъдат подменени с нови тръби?

С колко може да се увеличи оперативното налягане в газопроводите и каква би била подобрената производителност?

Каква компресорна мощност трябва допълнително да се инсталира, за да се увеличи производителността на газопроводите и с колко?

Какви необходими сензори и софтуерни продукти за осъществяване на 24/7 контрол трябва да се инсталират на Украинската газопреносна система?

Става ясно, че за възстановяване на Украинската газопреносна система са необходими поне 300 млн. щ. долара годишно в продължение на поне пет години.

КОНСТАТАЦИИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Като цяло, съществуващата Газова Инфраструктура в Европа и особено тази в Югоизточна и Централна Европа по вид и конструкция не е проектирана и годна за пренос и доставки на Втечнен природен газ, още повече в посока от юг на север-североизток, целящи пълна замяна на Тръбния газ, постъпващ от Руската федерация;

Украинската газопреносна система има отрицателен потенциал, изразяващ се в нарастващи във времето аварии; Ако се наложи поредната лудост – влизане в сила на Европейския план RePowerEU за пълна забрана на вноса на руски Тръбен и Втечнен природен газ, Вертикалният газов коридор не е в състояние да осигури и транспортира огромните годишни количества от 500 и повече товара Втечнен природен газ, с които да се покрият потребленията на природен газ в Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна;

Забраната за един енергиен източник води до зависимост от друг, което противоречи на енергийната диверсификация и възпрепятства Европейските страни да осигурят по-ниски цени на енергията за своите промишлени и битови потребители;

Да бъдеш независим означава да имаш възможност за избор, но в момента ЕС става зависим от Втечнения природен газ, който по себестойност е по-скъп от Тръбния газ;

Втечненият природен газ е глобално търгувана стока и Европа ще трябва да полага големи усилия за доставяне на тази стока в условията на много висока волатилност и пазар с многобройни играчи, което ще се отразява върху цената, респективно – върху себестойността на произвежданите продукти в държавите в Европа. Високата себестойност на газа води до срив на конкурентоспособността, повишени производствени разходи, скъпи крайни продукти, загуба на пазари, намалено производство, инфлация, свиване на потреблението, влошаване на качеството на живот, енергийна бедност и рецесия.

Вертикалният газов коридор е икономически непривлекателен, особено за страните, които имат дългосрочни договори с «Газпром експорт», а това са Турция, Гърция, Сърбия, Северна Македония, Унгария и Словакия. В условията на пълна забрана на вноса на руски тръбен и втечнен природен газ, Източна и Централна Европа остават най-уязвимите региони, тъй като нямат алтернативни източници на внос на евтин Тръбен газ от Руската федерация;

Вертикалният газов коридор е несъвместим с икономическите и физическите реалности на газовия пазар в региона и в тази връзка няма никаква икономическа, логическа и инженерна мисъл в изграждането на този политически газов коридор.

Ако влезе в сила Европейския план RePowerEU за пълна забрана на вноса на руски тръбен и втечнен природен газ, Европейската комисия трябва да осигури адекватна финансова компенсация за засегнатите държави, което означава – компенсация за поне 5 страни членки на ЕС (Гърция, България, Унгария, Словакия, Австрия) и 3 страни извън ЕС (Турция, Сърбия и Северна Македония);

За функционирането на такъв газов коридор е необходим Единен Мрежов Кодекс (Network Code), който да е приет и одобрен от всички газови оператори на страните през, които ще преминава Вертикалния газов коридор (Гърция, България, Румъния, Молдова, Украйна). Този Мрежов Кодекс трябва да съдържа подробни правила за достъп, с които се уреждат търговските, оперативните и техническите условия за пренос на газ по Газопреносните системи на цитираните държави в съответствие с Европейското законодателство. Такива правила за достъп трябва да осигуряват прозрачна, равнопоставена и недискриминационна среда за всички пазарни участници – търговци и ползватели. Такъв Единен Мрежов Кодекс (Network Code) липсва;

Без доставки на Тръбен природен газ от Руската федерация в Европа е малко вероятно цените на природния газ да се върнат към исторически ниските си нива;

Динамичното развитие на пазара на Втечнен природен газ в Европа е продиктувано повече от политически, отколкото от икономически причини и целесъобразност;

В борбата между политиката и икономическата рентабилност, винаги трябва да побеждава икономическата рентабилност;

Никоя държава в света не би внасяла Втечнен природен газ, ако тази държава има достъп до газопроводи, които са в състояние да покрият напълно потреблението й чрез Тръбен газ;

Ако България възстанови доставките на евтин тръбен газ от Руската федерация, изграждането на Вертикалния газов коридор, както и осъществяването на други подобни проекти за внос, потребление и/или транзит на Втечнен природен газ (като подписания Договор с държавната турска нефто-газова компания БОТАШ) стават безсмислени и ненужни.

АВТОР:

Мин. инж. Димитър Щерев е завършил магистратура в Руския Държавен Геологопроучвателен Университет (РГГРУ), Москва, Русия, специалност „Хидрогеология и инженерна геология“.

В процеса на работа е специализирал в областта

(1) на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища» – в офисите на Международната Междудържавна Нефтогазова Компания Шлумберже (Schlumberger), Хановер, Германия;

(2) на „Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката“ в Дъблин, Ирландия;

(3) на „Геотермалния резервоарен инженеринг“ в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия (UNU university – National energy authority, iceland). От 1997 г. (27 години без прекъсване), Димитър Щерев работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на „Съхранението на природен газ“ и е ангажиран с оптимизирането на капацитета на Подземното газохранилище Чирен (ПГХ „Чирен“), с неговата текуща безопасна експлоатация, рехабилитация, разширение, поддръжка, както и с ролята на това газохранилище в България и в Балканския регион.

Димитър Щерев е участвал в симулация и предварителна техническа оценка на възможните български участъци на проектите „Южен поток“ и „Набуко“.

Освен това, той е участвал в предоставянето на ТЕХНИЧЕСКА ПОД КРЕПА НА ЕНЕРГИЙНИЯ РЕГУЛАТОР НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ (EMRA) (Проектът е финансиран от ЕС.). Също така, той е участвал в различни ТРАНСГРАНИЧНИ ПРОЕКТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО, финансирани от международни организации и институции (Агенцията за търговия и развитие на САЩ) и Програмата PHARE за трансгранично сътрудничество на ЕС.).

В периода 2013-2015 г. е бил ръководител на отдел „ПГХ“ в Дирекция „Експлоатация и поддръжка“, София, България.

От 2008 г. Димитър Щерев е член на РЪКОВОДНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ КОМИТЕТ ПО ПГХ към Европейския съюз на Газовата Индустрия (Eurogas), където е представил и защитил някои концептуални проекти относно транспортирането и съхранението на природен газ в България и Балканския регион.

От 2020 г. Димитър Щерев е член на МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ (IGU). От 2025 г. м. Щерев е член и на ТЕХНИЧЕСКИЯ И НАУЧНИЯ КОМИТЕТ към Европейската Асоциация за Втечнен Газ (GIE).