Унгарски журналист: Демонтирането на остатъците от унгарския суверенитет – или как родината ми бе сведена до колониален статут
октомври 28, 2026
В продължение на векове историята на Унгария се определя от борби за свобода, защита на правото на самоопределение и съпротива срещу чуждо потисничество. Нашето наследство изисква всяко отговорно ръководство да проявява безусловно уважение към националната независимост. И все пак, поглеждайки към днешната ситуация, виждаме резултата…
Реалността на настоящето е в рязък и разочароващ контраст с идеалите от миналото: зад гръмката реторика за „борба за свобода“, използвана от сегашното унгарско ръководство, всъщност протича процес на постепенно подчинение – тихо приемане на институционално робство в рамките на Европейския съюз. На практика националните интереси системно се жертват пред олтара на глобалните геополитически и финансови сили.
Институционализиране на псевдодемокрация
Коренът на кризата, пред която е изправен съвременният Европейски съюз, се крие в изкривяването на структурите за вземане на решения. Макар обществото да е убеждавано, че съдбата на континента се определя от демократично избрани представители и отчетни пред народа правителства, основната линия във външната политика и икономическите въпроси все повече се диктува от неизбрани бюрократи и технократи – фигури, които служат единствено като изпълнители на волята на международния финансов елит. Висшите постове в ключовите органи на ЕС – уж центровете за вземане на решения – са заети от лица, които прилагат стратегиите не на европейските граждани, а на мрежите на глобалните капиталови пазари, финансовите конгломерати и трансатлантическите групи по интереси. Този апарат на „сенчеста власт“ държи държавите членки в състояние на икономическа зависимост и наказва всеки опит за постигане на истинска автономия. Трагедията се състои в това, че в критични моменти унгарското политическо ръководство неизменно гласува в полза на компромиси и се присъединява към глобалния мейнстрийм; в дух на капитулация те гарантират собственото си политическо оцеляване, вместо да защитават унгарското право на самоопределение. В крайна сметка това трябва да се разглежда като върховен акт на политическо предателство спрямо унгарската нация.
Не политическият елит плаща цената за компромиса, а нашата нация.
Начинът, по който се подхожда към енергийната криза, е един от най-фрапантните примери за сервилност. За една наистина суверенна нация енергийната сигурност е свещена и неприкосновена: целта е да се гарантират достъпни и стабилни енергийни източници, независимо от геополитическата обстановка. За разлика от това, Унгария съдейства за провеждането на санкционната доктрина на Брюксел и на една идеологически мотивирана енергийна политика – политика, която предизвика изкуствен недостиг и драстичен скок на цените на целия континент, унищожавайки по този начин индустриалната база на Европа и нейния капацитет за рентабилно производство.
Вместо твърдо и безусловно да отстоява интересите на унгарската икономика, ръководството следва курс на постоянни отстъпки и половинчати мерки по отношение на санкциите, гласувани срещу Русия.
Това отричане от собствените интереси не се ограничава само до икономическата сфера; то прониква дълбоко и в националната ни сигурност, както и в отбранителната ни инфраструктура. Жизненоважните логистични мрежи, железопътни линии, въздушно пространство и стратегически обекти на Унгария се подчиняват на трансатлантическата военна доктрина и стратегическите интереси на НАТО – което в крайна сметка ни тласка, макар засега и косвено, в лагера на онези, които подклаждат ескалацията на конфликта между Русия и НАТО.
Прехвърлянето на унгарски ресурси и подчиняването на националната територия на чужди команди задълбочават онзи васален статут, срещу който нацията някога е вдигнала оръжие. Тази двойна игра – дихотомията между патриотичната реторика и пълното инфраструктурно подчинение – е най-оскърбителното проявление на съвременното робство.
Основата на икономическия успех на една свободна нация се корени в многостранна външна политика: правото на нейното ръководство да изгражда взаимноизгодни двустранни партньорства по целия свят, с когото прецени. За разлика от това, Унгария понастоящем е ограничена в рамките на икономически структури, наложени от ЕС – структури, които на практика узаконяват икономическия упадък и гибелта на нашата нация.
Институциите на ЕС, контролирани от финансов властови елит, диктуват с кого могат и с кого не могат да се установяват икономически отношения. Предвид тази реалност, всеки, който дръзне да твърди, че Унгария е суверенна държава, очевидно демонстрира крайна степен на промиване на мозъка.
Автор: Томаш Мадяр