За свободата на словото и размяната на удари

Автор: Боян Аспарухов – журналист

Източник: Фейсбук. Дата: 5 март. (Заглавието е на редакцията)

Забраната на руските медии РТ и Спутник в ЕС и отговорът на Москва да забрани Фейсбук и Туитър не са еднозначни действия.

В първия случай са забранени официални държавни СМИ, във втория – са забранени наднационални информационни платформи, които не могат да претендират за същата степен на професионално представяне на информацията.

Последната седмица показа, че Фейсбук е Клоака максима – има и бисери, но плуват в лайна. Това са медии от различни поколения.

Руските са по-близо до медиите от Втората вълна, а социалните мрежи са продукт на времето след Третата вълна.

И ограничаването на първите може да се приеме като враждебно отношение на ЕС към Русия, а забраната на Фейсбук и Туитър – като желание за разговор на по-професионално и по-отговорно равнище.

Действието на ЕС означава: Нас не ни интересува какво е официалното становище на Москва, щом наши медии не могат да го отразят.

BBC, Bloomberg, CNN, ABC избират сами да напуснат.

А действието на Путин да спре социалните мрежи означава – аз няма да търпя куцо, кьораво и сакато да плюва по руския народ, без да Разбира чии интереси обслужва.

Разбира се, това се случва след наложената от Путин цензура, но затова не бива да бъде обвиняван само той. Вината трябва да споделят и западните медии, които колкото и големи професионалисти да са, не отразяват обективно събитията.

Да напомням ли как Найджел Фарадж правеше репортажи от циганската махала за ББС, представяйки красотата на България?

Или за контрола на ЦРУ върху VOA Europe и Свободна Европа.

CNN представи и двете войни в Ирак като освободителни и целия свят ръкопляскаше на брилянтната режисура. Но днес тази древна земя е съсипана и ограбена необратимо.

Примерите са много, но моето поколение бе добре обработено от Холивуд да харесва американския войник и полицай, които спасяваха света от руснаци и виетнамци комунисти, германци неонацисти или арабски фундаменталисти.

Справедливата война винаги за едни е необходимото зло, а за други – варварски акт.

Така е било и ще бъде винаги. Или поне докато някой се сети, че часовника на Doom’s day все още тиктака.