Размисли за попарата

Зорница Илиева, журналист и международен анализатор:

„Размисли за попарата

Те си седят в скутовете и си „пият мазно турско кафе”, разменят си нелицеприятни реплики „наредени всички на първия ред”, правят политики „като поповете”, изговарят закани, че няма да подпишат партиен „мумурандум” от зала за пресконференции на МВнР, правят се, че не знаят какво пише DW за министър, който ни „правел за смях в НАТО” и „ всички се разграничавали от него”, а ние се правим, че им вярваме, когато съвсем сериозно ни уверяват, че не искаме избори.

Защото си знаят, че няма повече да им гласуваме. Включително и правоверните им жълтопаветници, повярвайте.

Иначе волското ни търпение стига само до хващане за главата, много пъти на ден, а после обръщаме гръб и бързаме у дома, за да влезем във ФБ и да изливаме гняв, подигравки и онези грозни приказки „за вазелина” и кошмарните ругатни.

Какво толкова съгрешихме като народ, че Бог ни наказа с такива случайници-неграмотници, които разбиват като за последно държавата и ни унижават пред света?

Как да се спасим? Всеки вдига рамене и чака. Пак да дойде някой отвън. На принципа „кой ще дойде на вечеря”.

Знаем си за хляба и солта, ще се справим.

Тъжното е, че тези пак ще са на първия ред, а нас пак ще ни избутат бързо-бързо в миманса, защото някой трябва да вика „Ура” или „30 години стигат”.

Те си знаят урока, предаден по наследство, а ние не се научихме, че каквото си надробиш, това ще сърбаш.

Мислете.“