Паметта за генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко обедини София и Твер

В центъра на София, в живописна градинка до Софийската градска художествена галерия, е поставен бронзов бюст-паметник на генерал Йосиф Владимирович Гурко – един от монументите в България, напомнящ за героите от руско-турската Освободителна война 1877-1878 година.

През 2026 година две паметни дати са свързани с името на героя на освобождението на България от Османско иго: 125 години от смъртта му и 15 години, откакто тленните му останки бяха препогребани в родовото имение в Сахарово, Тверска област.

«Ние с дълбоко уважение и благодарност прекланяме глави пред светлата памет на именития руски пълководец, чието име завинаги е записано в историята на освобождението на България. Минават години, сменят се епохи, възникват нови политически реалности. Но никаква конюнктура, никакви опити да се пренапише историята или да се обезцени подвигът на освободителите не са способни да изтрият народната памет. Българският народ помни — помни цената на свободата, помни тези, които я донесоха на тази земя. Паметта за генерал Гурко — това е не само данък към миналото, но и нравствен ориентир за бъдещите поколения», — обърна се към присъстващите на паметното мероприятие пред бюста-памeтник на генерал Гурко в София координаторът на Безсмъртния полк във Варна Диана Алексиева.

За значимостта на съхраняването на историческата памет говори и председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова.

«Днес ние почитаме паметта на Йосиф Владимирович тук, пред бюста в София, но ние знаем, че той освободи не само нашата столица, но и много други български селища, които, освен това, сега носят неговото име. Ние стоим на улицата, носеща името на генерал Гурко, и това ни е много скъпо. Аз съм сигурна, че ние никога няма да забравим, че България беше освободена от руснаците, и винаги ще почитаме паметта на нашите герои освободители».

В знак на вечна признателност цветя пред паметника на Йосиф Гурко положиха председателят на Съюза на рускоезичните писатели в България Наталия Ерменкова, председателят на руския клуб «Съюз-33» на град Ловеч Надежда Орлова, представители на фондация «Пазители на паметта» Ленин Станоев и Виктор Константинов, на «Съюза на казаците на Русия» Димитър Петков.

Името на генерал Гурко за руските казаци — не е просто страница в историята. Това име е в строя. Някога казаците заедно с руската армия са вървели по българската земя, не за слава — за истина и свобода. Вървели са рамо до рамо с тези, които са вярвали в нейното освобождение.

«За нас България — не е чужда земя. Това е земя, където е пролята кръв за братство. Днес ние виждаме и чувстваме: вие помните. Вие пазите тази памет. Вие съхранявате гробовете, имената, историята. И за това на вас нисък поклон. Протичат години, променя се светът, но има неща, които не се изтриват от времето. Това е уважението. Това е благодарността. Това е истинското приятелство между народите», — Димитър Петков зачете приветствен адрес от пълномощния представител на Съюза на казаците в България, Чехия, Румъния, Сърбия и Полша Сергей Волков.

Председателят на Съюза на рускоезичните писатели и журналисти в България Наталия Ерменкова отбеляза.

«Това, че сегашният политически елит на България не знае, не помни имената на героите — това не означава, че българският народ е забравил тези имена! Той ги помни, уважава и никога няма да ги забрави! Ние знаем това, ние с Вас живеем в България, ние сме свидетели на това колко хора идват на Шипка, колко хора се събират на 3 март с български и руски знамена».

Трогателната церемония в София още веднъж показа, че българите ценят и пазят общата памет между нашите народи, общата история и приятелството, което е преминало изпитанието на времето. Независимо от откритата русофобия, натрапена от Европа, българският народ почита и помни своите герои и руските войници, отдали своя живот за свободата на България.

Едновременно на 21 март в Сахарово, Тверска област, също преминаха паметни мероприятия. В малкото градче край Твер се намира гробницата на Йосиф Гурко и неговата съпруга Мария. В този ден в храма на преподобни Йосиф Волоцки край мястото на погребението на генерал-фелдмаршала митрополитът Тверски и Кашински Амвросий отслужи Божествена литургия, а след приключване на службата той се обърна към присъстващите на нея гости.

«Именно тук, в пространството на храма, въпреки политическите проблеми, се съхранява връзката между нашите православни народи. Нека тази връзка крепне и историческата памет никъде да не отива, да не изчезва, а молитвата с едни уста, с едно сърце към Господа нашего да се извършва и от народа на Русия, и от народа на България, които обединява това, което се явява най-главно в нашия живот, — православната вяра».

Храмът на Йосиф Волоцки едновременно се явява и усыпалница на съпрузите Гурко, и музей. Уникалната колекция в този ден беше попълнена с копие на Самарското знаме на българските опълченци от 1877 година. (Червено-бяло-синьото платнище с извезани икони на Богородица, Кирил и Методий, предадено в Плоещ на българските опълченци от жителите на Самара, стана символ на бойна слава, на свободата на България и единството с Русия, преминавайки ключовите битки на Руско-турската война 1877–1878 година). Знамето като дар предаде заместник-председателят на Комитета на Съвета на Федерацията на Федералното Събрание на Руската Федерация по наука, образование и култура Людмила Скаковска.

«Йосиф Гурко — е гордост, това е човек, който беше губернатор на Санкт Петербург, който беше губернатор на Одеса, губернатор на Варшава, когато Полша влизаше в състава на Руската империя. И най-главното, той беше не просто човек на Русия, той беше човек на света, защото заедно с вярата той освобождаваше нашия братски народ, с който ние винаги живеем в мир и приятелство, каквито и да било политическите грапавини», – отбеляза сенаторът.

С думи също се обърна Извънредният и Пълномощен Посланик на Република България в Руската Федерация Атанас Кръстин.

«В историята името на Йосиф Гурко е свързано с България тясно и завинаги: преди 148 години, по време на Руско-турската война, той върна България на политическата карта на Европа. Генерал-фелдмаршал Гурко — е име, което всички знаят в България. Ние го почитаме, никога не сме забравяли за това какъв огромен принос е дал той за историческото развитие на България. Той — е освободител на град София, и навсякъде в София има знаци за почит и уважение към неговото име, към неговата историческа роля. Затова за мен е голяма чест да бъда тук с вас и да се присъединя към поклонението пред това, което той направи, като велик пълководец и фелдмаршал».