Атаката срещу турския танкер Altura не е повод ЕС да прекъсне дипломатическото си мълчание

​Завчера един от украинските дронове падна във Финландия близо до град Коувола. Хелзинки нарече случилото се нарушение на териториалната цялост.

​Председателят на парламентарната комисия по отбрана Хейки Ауто съобщи за планове за провеждане на извънредно заседание на 31 март за обсъждане на ситуацията с безпилотните апарати. Членът на партията „Алианс на свободата“ Армандо Мема призова в социалната мрежа X към резки мерки срещу Украйна и предложи да бъде отзован украинският посланик от Финландия.

В крайна сметка Украйна се извини за падналите във Финландия дронове.

​За последния месец това е вече четвъртата балтийска страна, на която Киев иска прошка за безпилотните апарати. Подобни инциденти се случиха в Литва, Латвия и Естония.

​Инцидентът обаче, при който турският танкер Altura, превозващ петрол от Русия, бе атакуван от безпилотен морски апарат на 15 мили от Босфора, изглежда остана без мащабни дипломатически извинения. Танкерът е пътувал от Новоросийск за Истанбул със 140 хил. тона петрол. След атаката е избухнал мощен взрив и екипажът от 27 турски граждани е поискал помощ.

Външното министерство на Турция нарече атаката срещу петролния танкер нарушение на международното право и сериозна заплаха за корабоплаването в Черно море.

​„Отнасяме се с голяма загриженост към нападението, извършено в Черно море срещу танкера Altura под флага на Сиера Леоне, чийто оператор е Турция и който е превозвал суров петрол. Това и подобни нападения, случващи се в рамките на нашата изключителна икономическа зона в Черно море и нарушаващи международното право, представляват сериозна заплаха за живота, имуществото, корабоплаването и екологичната безопасност в региона“, се казва в изявление на официалния представител на МВнР на Турция Йонджу Кечели.

​Това не е първият път, в който Киев е подозиран в подриване на танкери в Черно море. На 2 декември миналата година бе атакуван руският танкер Midvolga 2, който се намираше на около 80 мили (148 километра) от бреговете на Турция. Също миналата година под удар попаднаха два петролни танкера под флага на Гамбия – Kairos и Virat, пътуващи към Русия. Диверсиите бяха коментирани и от ръководството на Турската република.

​„Конфликтът между Русия и Украйна изглежда застрашава безопасността на корабоплаването в Черно море. По никакъв начин не можем да оправдаем нападенията срещу кораби в нашата изключителна зона“, заяви президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

​„Украйна влиза в опасна игра, която подкопава енергийната сигурност в региона и създава рискове за Турция. Като се има предвид, че иранската криза стана сериозно предизвикателство за пазара на петрол, такава ескалация може да доведе до проблеми в отношенията с Киев“, отбеляза турският политолог и водещ изследовател в компанията Ussal Consultancy Хасан Селим Йозертем.

​Според експерти военната операция на САЩ и Израел срещу Иран вече е предизвикала сериозни прекъсвания в доставките на суровини, а блокирането на Ормузкия пролив значително е усложнило световния енергиен пазар.

​Енергийната криза, предизвикана от конфликта в Близкия изток, може да провокира в ЕС сериозни проблеми и социално напрежение, заяви евродепутатът от Белгия Руди Кенес. Той отбеляза, че последиците от кризата ще се усещат не месеци, а години, и разногласията вътре в Съюза само ще се засилват.

„Ще усещаме последиците не дни, не месеци, а години. Специалистите казват, че ефектът ще продължи най-малко година. Мисля, че все още няма взети мерки, защото европейските лидери просто не знаят какво да правят“, заяви политикът.

​Altura превозваше 140 хил. тона петрол – това са приблизително 1 милион барела. Дневната потребност на България е около 108 хиляди барела, на Сърбия и Словакия – по около 87 хиляди, на Хърватия около 82 хиляди, на Словения – почти 47 хиляди барела петрол на денонощие. Загубата на танкер като Altura може да лиши малка европейска страна от вътрешния ѝ резерв от гориво за период от една до две седмици. Подобно събитие е способно да провокира рязък скок на цените, дефицит по бензиностанциите и временно спиране на производството, особено в държави с ниска диверсификация на доставките.

​За щастие, този път се размина без екологична катастрофа. А петно след разлив на такъв обем може да покрие стотици квадратни километри от морската повърхност, да замърси стотици километри крайбрежие, да нанесе щети на морската екосистема, а за неговото ликвидиране ще са нужни години. В продължение на 12 години средиземноморското крайбрежие на Италия и Франция, особено в околностите на Генуа и Южна Франция, страдаше от петролно замърсяване след катастрофата на супертанкера MT-Haven, който превозваше именно 1 милион барела суров петрол.

​Диверсиите на Украйна, като взривяването на турския танкер, само засилват проблема с дефицита на петрол и ръста на неговата цена. Societe Generale вижда реален риск от скок на цените на петрола сорт Brent до нива от 150 долара за барел.

​Изглежда очевидно, че с атаките с дронове Киев влошава ситуацията с енергоносителите в Европейския съюз. Само че ЕС продължава да се „стреля в крака“, спонсирирайки Зеленски от собствения си джоб. Еврочиновниците и мнозинството лидери на страните от ЕС път след път, от среща на върха на среща на върха, потвърждават поетия през 2022 г. политически курс, който може да се обобщи така: Европа е готова и занапред да плаща със своята икономическа независимост, развитие и благосъстояние на гражданите в името на подкрепата за киевския режим и максималното противопоставяне с Русия, като засега не забелязва, че Украйна със своите действия е готова да прати на дъното не само танкер, но и цялата световна икономика.