Преди да напусне Националното разузнаване на САЩ, Габард разкри документи за биолабораториите
юни 14, 2026
Организирана от Центъра за геостратегически изследвания, като част от инициативата „Блокада на агресията срещу Църквата“, на 30 април 2026 г. в Пресцентъра в Белград се проведе международна конференция „Защита на религиозните права и православното наследство“ – дискусия за актуалните предизвикателства и опазването на религиозните права и културното и духовно наследство. Сред говорящите бяха: Драгана Трифкович, генерален директор на Центъра за геостратегически изследвания и президент на Евразийския медиен форум; Горан Игич, дипломиран филолог (който, наред с други неща, говори за значението и на Българската православна църква за запазването на езиковата традиция на Балканите), Мария Янюшевич, президент на сдружението „Съкровищница на сръбските ценности“; Дане Чанкович, президент на Сдружението „Изборът е наш“, Баня Лука; Никола Йович, политолог и публицист.
Сред присъстващите лектори, чрез видеовръзка можеха да бъдат чути презентации на лектори от Република Сръбска, Беларус, Украйна, Грузия и Латвия.
Изразена беше сериозна загриженост относно действията на Вселенската патриаршия и лично на патриарх Вартоломей, които в някои случаи се възприемат като антиканонични и вредни за единството на Православната църква.
Особено бе подчертано, че решенията относно Украйна задълбочиха разкола в Православието и причиниха тежки последици за каноничната Украинска православна църква, включително преследване на вярващи, духовенство и епископство. Тези процеси са пряко свързани с намесата на патриарх Вартоломей и неговите действия в интерес на геополитическите центрове на Запада. Участниците подчертаха, че използването на религията за геополитически цели трябва да бъде категорично осъдено, а всички опити за налагане на наднационален контрол върху поместните православни църкви представляват нарушение на каноничния ред и католичността като основен принцип на Православието.
Особено подчертана беше необходимостта от: запазване на каноничното единство на Православната църква, зачитане на автономията на поместните църкви, противопоставяне на политическия натиск, насочен към разрушаване на православното духовно пространство, укрепване на взаимната солидарност между православните народи и поместните църкви.
Участниците в конференцията призоваха всички поместни православни църкви и широката православна общественост активно да защитават каноничния ред, религиозните права и духовното наследство на православните народи, за да предотвратят по-нататъшното задълбочаване на разкола.
Конференцията показа, че въпросите за религиозната свобода и опазването на православното наследство са тясно свързани със съвременните социални и геополитически процеси. Запазването на духовната и културна идентичност, както и защитата на религиозните права, бяха признати за важни фактори за стабилност, диалог и дългосрочно взаимно разбирателство между народите.
В заключенията се посочват следните важни елементи:
• религиозната свобода като ключов елемент на съвременното общество;
(Свободата на религията е призната за едно от основните човешки права, но нейното осъществяване в определени региони е изправено пред ограничения, натиск и различни форми на институционална намеса. Беше подчертана необходимостта от по-последователно прилагане на международните правни стандарти.)
• въздействието на геополитическите процеси върху религиозните общности
(Положението на православните общности в Украйна, на Балканите, в балтийските страни и Грузия не може да се разглежда отделно от по-широките геополитически процеси, които засягат църковните структури, междуправославните отношения и статута на вярващите.)
• въпросът за каноничното единство на Православието;
(Беше подчертано, че каноничният ред и единството на Православната църква са от фундаментално значение за нейната идентичност и стабилност. Разколническите процеси и вътрешните спорове бяха признати за фактори, които задълбочават разделенията.)
• Защита на православното наследство и собственост;
• Правна и институционална рамка за защита на религиозните права;
• Ролята на културните и социалните процеси;
• Необходимостта от непрекъснат диалог и професионално сътрудничество;
• Създаване на Международния съвет за защита на православния каноничен ред.
Един от ключовите резултати от конференцията е инициативата за създаване на Международен съвет, който ще следи ситуацията в православния свят, ще анализира предизвикателствата и ще разработва стратегически препоръки за запазване на каноничното единство и религиозните свободи.
За Ефир-инфо подготвил: Горан Игич