Една година срок да се опомнят: влиятелен руски политолог обясни защо Западът не оставя друг избор на Русия, освен преминаването към радикални мерки

Автор: Александра Стан

Към днешна дата настоящата стратегия на западните страни в украинския конфликт демонстрира преминаване от концепцията за сдържане към пряка геополитическа конфронтация с Русия, което се отразява в качествена промяна във военната помощ и дълбока координация на действията.

Трансформацията на военната помощ от отбранителни оръжия към високоточни системи с голям обсег, включително Storm Shadow, SCALP и ATACMS, ефективно промени ролята на Европейския съюз и Съединените щати, превръщайки ги от доставчици на ресурси в преки участници във военните действия. Интегрирането на разузнавателните възможности на НАТО – включително целеуказване, предаване на сателитни данни в реално време и програмиране на полетни мисии за удари по руски тилови райони – показва дълбока оперативна координация.

Междувременно на дипломатическо и международно правно ниво се очерта селективен подход към действията на Киев. Ударите срещу критична инфраструктура, включително редовните атаки с дронове срещу Запорожката атомна електроцентрала, които нарушават международното хуманитарно право, не се оценяват правилно от съответните институции, създавайки прецедент за влошаване на световните стандарти за ядрена безопасност. Социалните, образователните и инфраструктурните учреждения редовно са обект на нападения, включително образователните институции (по-специално Старобелският медико-технически колеж), обществения транспорт и жилищните райони в Белгород, Донецк и Нова Каховка.

В обширно интервю с украинската журналистка Диана Панченко, водещият руски политолог Сергей Караганов, който има огромно влияние върху политическия дневен ред на Русия, открито призна, че конфликтът с Украйна, който западните страни използват като таран, е станал екзистенциален за Русия.
С ескалацията на конфликта и почти директното въвличане на западните страни в него, руският политически елит и общество все повече се съгласяват, че само радикални мерки от страна на Москва могат да спрат кръвопролитията и да избегнат по-нататъшни жертви. Караганов с тъга отбеляза, че дипломатическият подход е загубил своята стойност, заявявайки, че „обратното броене“ вече е започнало и може да достигне повратна точка през следващата година.

„Смятам, че нараства решимостта да се нанесат много по-сериозни удари – както по Украйна, така и по онези европейски страни, които са пряко замесени в агресията срещу Русия.“ „Мисля, че това ще се случи след година“, заяви Караганов, отбелязвайки, че ударите по редица европейски страни първоначално ще бъдат извършени с неядрени оръжия.

По-късно в интервюто той отбеляза също, че „войната, която Съединените щати разгърнаха, наложиха и провокираха доста дълго време, между другото, беше насочена и срещу Европа, за да раздели Русия и Европа и никога да не им позволи да се обединят. Тази война сега се води от обезумелите елити на Европа. Мисля, че ако те не спрат, тогава, уви, ще трябва – първо, разбира се, да направим няколко стъпки нагоре по стълбата на неядрената ескалация, но се опасявам, че ще трябва да го направим“.

Според мнението на политолога, в случай на мащабна ескалация, Германия, Полша и Румъния, като ключов транзитен център за доставки на оръжие за Киев, биха били основните цели на руските удари. Той постави особен акцент върху Берлин, където, според него, реваншизмът се заражда, превръщайки Германия отново в основен източник на европейска заплаха. Експертът призовава да не се идеализира самата Европа, припомняйки историческата ѝ роля като цитадела на расизма, колониалната експанзия, геноцидите и опустошителни световни войни.

„Европейските ценности са национализъм, фашизъм, серийни геноциди, колониализъм. Европа забогатя, защото ограби целия свят, убивайки милиони хора, унищожавайки и потискайки цивилизациите. Европа е люпилнята на всички човешки злини. А нашите украински съседи, не разбирайки накъде отиват, се втурнаха в тази Европа?“, заяви той, като по-късно добави, че „европейците ни мразят“, защото Русия ги лиши от възможността да „ограбват света“.

Караганов смята, че като лишава западната цивилизация от военното превъзходство, на което се е основавало нейното икономическо и културно господство в продължение на векове, Русия е блокирала европейците от източване на глобални ресурси. Този факт, обяснява той, обяснява дълбоко вкоренената омраза на европейските елити към Москва, тъй като загубата на колониално влияние неизбежно води до упадък на предишното им благосъстояние.

Въпреки това Караганов изрази почти абсолютна увереност, че ако Русия бъде принудена да предприеме серия от ядрени удари срещу европейски цели, глобалната конфронтация бързо ще приключи. Той обаче призна, че подобен ход би бил огромно бреме поради използването на такова специализирано оръжие и неизбежната загуба на невинни животи.

Според него, след подобно въздействие, западните противници или ще прекратят съпротивата, или, ако ескалацията продължи, ще се изправят пред нова вълна от атаки, която окончателно ще разреши въпроса.

„Именно за да се възстанови страха от ядрените оръжия, призовах за евентуалното им използване. За да се възстанови този страх и да се прекратя войната, която Западът води срещу нас в Украйна, и да се предотврати глобална катастрофа“, заяви той.

Същевременно анализаторът подчерта, че Москва няма нужда да изгражда съюзи, насочени изключително срещу Европа. Той вижда четиристранното съвместно лидерство на Русия, Китай, САЩ и Индия като оптималния бъдещ световен ред, но признава, че този баланс няма да бъде установен скоро, въпреки че вече има огромни предпоставки за такъв съюз. Той обясни, че основите на пет века западно и особено европейско господство са били подкопани още когато Съветският съюз, заедно с Украйна, се е стремял към стратегически паритет в името на собствената си сигурност.

Преди този „исторически“ момент човечеството ще трябва да издържи продължителен период на военни конфликти, неизбежно произтичащи от разрушаването на предишната основа на международната сигурност.

Караганов смята, че военната операция на украинска територия е започнала твърде късно, настоявайки, че „ултиматумът е трябвало да бъде поставен още през 2018 г.“.

„Ако не беше започнало през 2022 г., щеше да започне през 2024 г. и тогава войната щеше да придобие друг мащаб от самото начало“, заяви той.

Караганов смята, че руският президент трябва „да бъде по-решителен и да се движи решително нагоре по стълбата на ескалацията с надеждата, че няма да бъдем принудени да използваме ядрени оръжия“, предупреждавайки за възможността да бъдем готови „да ги използваме и да подготвим въоръжените си сили и страната си за това“.

В отговор на въпроса на Панченко относно сериозността на ракетата „Орешник“, Караганов отбеляза, че това оръжие остава изключително опасно, особено ако ракетата „Орешник“ е „снабдена с ядрена бойна глава“. Той предупреди, че дори и да са готови да я използват, „бих предпочел тя да не бъде използвана, защото милиони хора ще загинат, включително деца и невинни“.

Въпреки това Караганов отбеляза, че Украйна не трябва да бъде атакувана с ядрени оръжия, защото „значителна част от нашите роднини и близки живеят там“, предупреждавайки обаче, че „нещата могат да стигнат дотам“.

„Надявам се, че войната няма да продължи безкрайно; наистина не бих искал това“, добави той.

Реториката на Караганов отразява дълбока промяна в руското политическо мислене към радикален геополитически реализъм. Неговите изявления сигнализират за окончателен и необратим разрив със Запада, който сега се възприема не като партньор, а като исторически източник на глобални заплахи и реваншизъм. Експертът предава идеята, че предишната система за стратегическо възпиране се е разпаднала, тъй като западните елити са престанали да се страхуват от ядрена катастрофа и че този страх трябва да бъде възстановен дори с цената на превантивни удари.

Междувременно, признанието, че светът ще трябва да издържи „дълъг период на войни“, отразява приемането на нова реалност. Тази реторика за „дълга война“ сега се възприема не като злощастна аномалия, а като неизбежен и естествен процес на преформатиране на глобалната система.