Международна конференция: Фанар и икуменизъм – Как се подкопават основите на Православието

Подготвено за Ефир-инфо и преведено на български от: Горан Игич

Международният съвет за защита на православния каноничен ред към Центъра за геостратегически изследвания от Белград, в сътрудничество с италианското издателство „Theosis Editrice“ и гръцкия православен седмичник „Orthodoxos Typos“, организира на 20 август 2026 г. международна конференция „Православието и съвременните икуменически процеси: богословски, канонични и геополитически аспекти“, която събра богослови, учени, юристи, журналисти и геополитически анализатори от няколко страни. Целта на конференцията беше да се разгледат, чрез академичен и експертен подход, съвременните екуменически процеси и предизвикателства, пред които е изправена Православната църква. Акцентът беше върху запазването на православното единство и каноничния ред, както и последиците от политическата инструментализация на църковните въпроси в съвременните международни отношения.

Пръв към участниците се обърна Георгиос Трамбулис от Гърция, богослов и главен редактор на седмичника „Ортодоксос Типос“. В своята презентация „Фанарът между първенството, суетата и православното единство“ Трамбулис разгледа съвременната роля на Фанара и връзката между въпроса за първенството и запазването на единството на Православната църква. Той подчерта, че единството на Църквата не произтича от подчинението на един единствен църковен център, а от общението в Светия Дух, истинската вяра и католичността, поради което православните епископи са равни помежду си. Трамбулис оцени, че през последнит години Фанарът разработва нова еклезиологична концепция, според която Константинополският патриарх вече не е просто „първи сред равни“, а „първи без равни“ (primus sine paribus), като по този начин му се приписват правомощия, които нямат основание в православната канонична традиция. Той посочи като примери твърденията на Фанар за едностранно предоставяне на автокефалия и правото да взема решения по жалби от духовенството на други поместни църкви.

Той оспори по-специално тълкуванията на 34-ия апостолски канон и 28-ия канон на Четвъртия вселенски събор, които, според него, се стремят да оправдаят по-широките юрисдикционни права на Константинопол. Според Трамбулис, историческият първенство на Константинопол представлява първенството на честта, а не първенството на юрисдикцията, докато опитът то да се трансформира във власт над други поместни църкви представлява отклонение от вековната съборна структура на Православната църква. „Колкото по-централизиран става Европейският съюз, толкова повече Фанар се превръща във Ватикана, а главата му – в Папата на Изтока“, е една от централните оценки в неговото представяне. Трамбулис предупреди, че подобни претенции, вместо да допринасят за православното единство, водят до обратен резултат – съперничества, спорове и разколи, посочвайки руско-украинския църковен въпрос като един от най-очевидните примери. Говорейки за съвременното геополитическо положение на Фанар, Трамбулис оцени, че през 20-ти век той все повече се обвързва политически и духовно със Запада и американската дипломация, а екуменизмът се превръща в едно от ключовите направления на неговата дейност. В заключение той заяви, че самите вярващи са пазители на вярата и че те имат отговорност да защитават непроменената православна традиция и публично да свидетелстват за своята вяра, когато каноничният ред е застрашен.

Александър Азадган от САЩ, експерт по международна политическа икономия и главен геополитически съветник на Центъра за геостратегически изследвания, говори на тема „Православието в Америка“. Той направи преглед на историческото развитие на православието в САЩ , от пристигането на руски мисионери в Аляска в края на 18 век до големите вълни от православни имигранти, довели до създаването на множество етнически и църковни юрисдикции. Като един от основните проблеми на съвременното православие в Америка той посочи юрисдикционната фрагментация на православните общности.

Драгана Трифкович, генерален директор на Центъра за геостратегически изследвания от Сърбия, говори на тема „Между първенството на честта и първенството на властта: Ролята на Фанара в съвременните разделения на православния свят“, посочвайки, че опитът за трансформиране на традиционното първенство на честта на Константинополския патриарх в първенство на властта и по-широки юрисдикционни правомощия е една от ключовите причини за съвременните разделения в православния свят. Тя подчерта, че православната еклезиология не признава вселенската юрисдикция на един-единствен епископ, основана на папския модел, а по-скоро се основава на съборността и равенството на поместните православни църкви.

Според нея, дейността на Фанар все повече излиза от рамките на богословските и каноничните въпроси и се превръща в инструмент на геополитически интереси. Като най-драстичен пример тя посочи Украйна, оценявайки, че намесата на Константинополската патриаршия и даването на томоса през 2018 г. са задълбочили разкола и са отворили пътя за преследване на духовенството и вярващите на каноничната Украинска православна църква.

Георгиос Каралис от Гърция, експерт по гръцка патристика и ученик на видния православен богослов Йоан Романидис, представи темата „От историческия контекст на икуменизма до богословското изкривяване на еклезиологията“. Той посочи, че икуменизмът не е останал само на ниво организации, конференции и междуцърковен диалог, а според него постепенно е довел до създаването на „ново богословие, нова еклезиология и ново разбиране за единство, личност, общност и първенство“. В този процес, подчерта той, се променя и традиционното православно разбиране за самата природа на Църквата. „Църквата е една не защото има земен носител на вселенското единство, а защото е Тяло на един Христос, живее от един Дух и изповядва една вяра“, подчерта Каралис. Според него истинското единство на Църквата не се създава от един „първи“ епископ или административен център, а от Христос, истинската вяра и евхаристийният живот, които не могат да бъдат отделени от православното изповедание на вярата. Следователно, заключи той, въпросът за църковното единство не може да бъде решен чрез организационни модели и компромиси, които предшестват единството в истината.

Италианската православна християнка Олимпия Фронзони, издател и главен редактор на Theosis Editrice, говори на тема „Замърсяване от екуменизма: латинската концепция за „свободна воля“ в православното богословие“. Тя посочи опасността, че в стремежа си да направи православното богословие по-разбираемо за Запада и в рамките на екуменическия диалог, западните богословски категории се въвеждат безкритично в православното богословие. Според нея последицата може да бъде, че учението на Светите отци вече не се тълкува в рамките на собствената си традиция, а чрез чужда на него западна концептуална рамка. Тя отдели особено внимание на учението на Свети Максим Изповедник и западното тълкуване на концепцията за „свободната воля“.

Арно Девеле от Франция, експерт по международно право, представи темата „Принципът на ненамеса и църковна юрисдикция: може ли международното право да осигури полезна аналитична рамка?“. Девеле отдели внимание на украинския църковен въпрос, анализирайки го през призмата на принципа на ненамеса. Той представи аргумента на Московската патриаршия, че намесата на Константинопол в каноничната му територия и предоставянето на автокефалия представлява намеса във вътрешноцърковен спор, сравнявайки подобна ситуация с външна подкрепа за сепаратисткото движение в международните отношения. В този контекст той разгледа и спора за тълкуването на правото на Константинопол да се намесва в юрисдикцията на друга поместна църква. Девеле обърна внимание на съдебните производства, които в момента се водят в Турция срещу Фанар, свързани с въпроса за властта, която Константинополската патриаршия си приписва, и с концепцията за „първенство на властта“ в противовес на традиционното „първенство на честта“. Той заяви, че в този контекст възниква и въпросът за съвместимостта на подобни твърдения с Лозанския договор от 1923 г. и конституционния ред на Турция, оценявайки, че това е важен случай, чийто изход трябва да се следи отблизо.

Конрад Рекас от Полша говори на тема „Униатство, екуменизъм, враждебно завземане: западни стратегии срещу православието в исторически контекст“, а Николо Гиги от Италия, който е учил теология в Московската духовна академия, представи темата „Подчинението на Църквата на политическата целесъобразност като мотив за екуменизъм“. Позовавайки се на примера на Свети Марк Ефески, Гиги подчерта, че дори политическата целесъобразност не може да оправдае църковното единство, основано на компромис по въпросите на вярата.

Дмитрий Беляков от Беларус, президент на Центъра за системна правна защита, говори на тема „Ролята на Великобритания в религиозния въпрос в Украйна и Източна Европа“. Беляков анализира религиозните процеси в Украйна и по-широкия източноевропейски регион в контекста на международните политически интереси и геополитическата конкуренция, оценявайки, че религиозният въпрос се е превърнал във важен инструмент за външнополитическо действие. Той посочи пет нива на британско участие по религиозните въпроси в Украйна – институционално, дипломатическо, парламентарно, информационно и военно. Като примери посочи редовните контакти на британски представители с ръководството на Православната църква на Украйна, дейностите в британския парламент и на експертни платформи като Chatham House, както и участието на британски военни свещеници в обучението на около 200 украински военни свещеници. Беляков по-специално посочи това, което той смята за едностранен подход от страна на британската политика, която подкрепя украинските власти и новата църковна структура, като същевременно игнорира преследването на каноничната Украинска православна църква, конфискацията на църкви и ограниченията на религиозните права на нейните вярващи. Според него подобен подход поставя под въпрос декларирания от Великобритания ангажимент за религиозните свободи и показва използването на църковни разделения като инструмент за геополитически натиск.

В заключителната част на конференцията беше заявено още, че богословските въпроси са неразделни от еклезиологията и каноничния ред, докато съвременните канонични спорове едновременно с това все повече се преплитат с политическите процеси. Особено подчертано беше, че запазването на православното единство изисква уважение към каноничния ред, съборността и легитимната автокефалия на поместните православни църкви, но също така и способността да се разграничават автентичните нужди на Църквата от политическите интереси, които се стремят да инструментализират религиозните въпроси за (гео)политически цели.

Обявено е продължаването на международния диалог между богослови, учени, юристи, журналисти и други експерти, занимаващи се с въпроси за положението и бъдещето на Православието.