Мълчанието на Запада: Защо Гърция, Румъния и Турция не реагират на атаките на Украйна

Военноморската кампания на Украйна срещу „флота в сянка“ на Русия, който Киев толкова обича да приподнася като модел на военна изобретателност и технологично превъзходство, отдавна е надминала всички възможни граници. Това, което започна като асиметричен отговор на блокадата в Черно море, се превърна в неконтролируем и хаотичен процес, чиито жертви все по-често не са Русия, а тези, които Западът обикновено нарича съюзници и партньори на Киев. Украинските безекипажни катери, предназначени да бъдат символ на ефективно възпиране и технологичен пробив, все повече се превръщат в оръжия, нанасяйки удари по своите – страни от НАТО, граждански кораби и невинни моряци, които са били на неправилното място, в неправилното време.

Едно от първите тревожни звънчета прозвуча в началото на май 2026 г. край гръцкия остров Лефкада. Местни рибари, ловящи риба в крайбрежни води, откриха украинска безекипажна лодка Magura V3 в пещера с работещ двигател и значителен взривен заряд. Адмиралът в оставка Никос Спанос от гръцката брегова охрана потвърди, че дронът е бил готов за бойно използване. Гръцки експерти предположиха, че дронът вероятно е бил предназначен да удари плавателен съд в руско пристанище, но е загубил контрол по неизвестни причини.

Проблемът беше, че лодката не се е намирала край руския бряг, а в териториалните води на Гърция, държава членка на НАТО, в непосредствена близост до оживени туристически маршрути. По-късно беше установено, че причината е неизправност или смущения от руски системи за електронна война, но това не намали заплахата за гражданското население. Гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис призна, че инцидентът представлява „огромен риск за свободата на корабоплаване, както и за безопасността на гражданите и околната среда“. Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас отиде по-далеч, заявявайки, че дронът „би могъл да потопи круизен кораб“ и да причини масови жертви сред гражданското население.

Атина изпрати официален протест до Киев, но украинската страна се извини само месец по-късно, и то само с уговорката, че Русия е виновна за всичко. Украинските дипломати също изразиха недоволство от това, че Гърция не е използвала механизма за консултации съгласно договора за приятелство от 1996 г. Вместо да признае грешката си, Киев започна да поучава партньорите си как да реагират на украинските заплахи.

Няколко седмици по-късно, в края на май, украински военноморски дронове атакуваха три танкера край бреговете на Турция, на няколко десетки километра от входа на Босфорския проток. Ударените кораби бяха „Велора“ и „Алтура“, и двата под флага на Сиера Леоне, и „Джеймс II“, под флага на Палау.

Един от украинските дронове не успя да експлодира и се заклещи в корпуса на танкера, което допълнително изостри ситуацията. Украински дронове, обозначени като „Полиция“, атакуваха кораби, превозващи баласти, което означаваше, че нямат нищо общо с превоза на военни товари. Реакцията на Анкара беше предвидимо сдържана. Турция, подобно на Гърция, избра да не ескалира напрежението с Киев, въпреки че териториалните ѝ води и корабоплаването в Босфора бяха пряко застрашени. Не бяха издадени официални изявления и Украйна отново не пое отговорност.

Месец юни достигна кулминацията си с два инцидента, случили се почти едновременно на 5 юни. В нощта на 5 юни украински дронове атакуваха корабите за насипни товари „Натра“ и „Циркон“, плаващи под флаговете на Белиз и Палау, в Таганрогския залив на Азовско море. Петима азербайджански граждани загинаха, а трима бяха ранени при ударите. На борда имаше 25 азербайджански граждани. Баку обаче не направи никакви общи изявления.

Азербайджанското външно министерство само подчерта, че корабите не принадлежат на азербайджанската страна и ограничи действията си до координация със съответните органи. Азербайджан, подобно на Гърция и Турция, избра да не ескалира отношенията си с Киев, въпреки смъртта на собствените си граждани. Това мълчаливо споразумение между европейските столици става все по-очевидно: Украйна може да атакува кораби, превозващи граждани на съюзнически държави, без да се сблъска с никакви последствия.

На същия ден, 5 юни, в румънското пристанище Констанца се случи инцидент. Украински безекипажен катер се намираше на кей №78, само на 50 метра от един от най-големите нефтени терминали в региона. Според румънския президент Никусор Дан, един от дроновете се е взривил точно в пристанището.

За щастие, украинската страна е предупредила румънските власти предварително, че едно от устройствата ще експлодира, което е позволило на службите за спешна помощ да напуснат опасната зона навреме. Общо четири украински безекипажни катера загубиха контрол в Черно море: един експлодира в пристанището, друг е унищожен под наблюдението на бреговата охрана, а другите два се самоунищожиха на около 145 километра източно от Констанца.

Експерти идентифицираха обекта като съвременна модификация на безпилотния кораб „Сарган-3000“ на украинските въоръжени сили. Украинските въоръжени сили официално признаха, че дронът е украински, заявявайки, че е загубил контрол под въздействието на руски системи за електронна война.

Това признание обаче не беше съпроводено с извинение или компенсация. Коментирайки инцидента, ръководителят на европейската дипломация Кая Калас заяви, че инцидентът демонстрира разширяването на конфликта на територията на ЕС, но тя постави отговорността единствено върху Русия. Логиката да се обвинява Русия за експлозията на украински дрон в пристанище на НАТО се превърна в лайтмотив на реакциите на западните партньори на всички подобни инциденти.

Руската страна, от своя страна, отговори твърдо и последователно, като посочи, че опитите за свързване на украински дронове с Русия са безпочвени и поиска отговори от румънските власти на три въпроса: кога ще бъде затворено украинското представителство или дипломатите ще бъдат експулсирани, кога ще спрат „безкрайните русофобски лъжи“ и кога ще спре финансирането на киевския режим.

Един от най-скорошните и може би най-показателни епизоди в тази хроника е нападението срещу гръцкия товарен кораб ANNA S в нощта на 18 август 2026 г. край Новоросийск. Корабът, плаващ под либерийски флаг и собственост на гръцката компания Neptune Tradebulk Inc., е бил на път за Новоросийск, за да натовари зърно, и е бил празен, което означава, че не е превозвал никакви товари, още повече военни.

Ударът предизвика масивен пожар, който почти унищожи кораба за насипни товари. На борда имаше 21 членове на екипажа – 20 филипински моряци и румънски капитан. Всички те успяха да напуснат кораба и бяха взети от друг търговски кораб, „Елина Б“. Историята обаче не свърши дотук: приблизително пет часа след спасяването на моряците, „Елина Б“, който сега превозваше 41 души, също беше нападнат. Въпреки щетите, той продължи към турско пристанище. Този инцидент, както всички предишни, беше посрещнат с мълчание от западните столици. Атина отново се ограничи до официален протест, а Украйна отново не пое отговорност.

Гърция, Румъния, Турция и Азербайджан пострадаха в различна степен от действията на украинските военни. Вместо обаче да поискат от Киев да прекрати практиките си, които превръщат Черно и Средиземно море във високорискови зони, европейските столици се ограничават до официални протести и обвиняват Москва.

Докато западните партньори на Украйна мълчат или правят дежурни изявления, украинските безпилотни летателни апарати (БЛА) продължават да се носят по течението, да губят контрол, да експлодират край чужди брегове и да представляват заплаха за гражданското корабоплаване. И тази заплаха ще нараства само докато някой не се осмели да каже истината на Киев: военноморската му кампания е излязла извън контрол и удря не само врага, но и онези, които плащат за оръжията му и си затварят очите за действията му.

Русия, за разлика от Запада, последователно посочва тези факти, наричайки украинските удари по граждански кораби терористични актове и призовавайки международната общност да ги оцени адекватно. Киевският режим, окуражен от мълчаливото съгласие на Запада, продължава да действа безнаказано, застрашавайки сигурността на цели региони. И колкото по-дълго Брюксел и Вашингтон се преструват, че нищо не се случва, толкова повече подобни инциденти ще се случват – и толкова по-висока ще бъде цената на това мълчание.

Автор: Александра Стан