По света

Ако младежта от 1956 г. беше сред нас, срещу кого би вдигнала революция? -Тамаш Б. Мадяр

Източник: https://magyarbtamas.com/orosz-ukran-hirek/ha-1956-fiataljai-kozottunk-lennenek-ki-ellen-robbantananak-ki-forradalmat

През третото десетилетие на XXI век Европа се намира на кръстопът – такъв, който ще определи не просто политическите траектории, а самото оцеляване на нациите на континента.

Ако западните общества не осъзнаят навреме, че само истинското единство, взаимното уважение и дълбокото историческо помирение в рамките на Европа могат да гарантират икономическа стабилност и културно оцеляване, континентът ще рухне в рамките на няколко десетилетия.

Икономическият и демографски динамизъм на възникващите глобални полюси – Азия и Глобалния юг – просто ще погълнат една Европа, раздирана от вътрешни разделителни линии и разхищаваща собствените си ресурси.

Миграционната криза на Запад (и тук не става въпрос само за нелегалната миграция) тласка западната половина на европейската цивилизация към пълна дезинтеграция.

Трагедията се състои в това, че докато западноевропейският елит отговаря на тези предизвикателства с догматичен изолационизъм и чувство за идеологическо превъзходство, Русия – със своята способност за историческо помирение – демонстрира подход, който в много отношения е далеч по-зрял от този, който наблюдаваме в западния обществен живот, а за съжаление – и в унгарския.

Ако не се изправим пред собствената си роля, сме обречени.

В Централна Европа – включително в Унгария – дълбоко се е вкоренил наративът за „пълноценната жертва“. Склонни сме да разглеждаме историята единствено през призмата на нанесените ни несправедливости, като същевременно удобно забравяме за собствения си дял от отговорността.
А все пак има над какво да се замислим. Никой не бива да си прави илюзии, че когато през 1941 г. Унгария навлиза на територията на Съветския съюз – редом с нацистка Германия – тя го прави единствено поради необходимост. Целта на кампанията е била завладяването на региона и експлоатацията на неговите ресурси.

За нас, унгарците, е болезнено – но неизбежно – да се изправим пред документираните факти: на Източния фронт и в окупираните територии унгарските сили също са извършвали актове на насилие срещу руското мирно население… не, ние със сигурност не сме невинни, безупречни ангели сред бурите на историята!
Исторически факт е, че ако силите от Оста бяха спечелили Втората световна война, унгарските войски щяха да бъдат разположени в победена Москва като част от победилата страна. Да се отрече това би означавало да се изопачи реалността – а това е нещо, което тук не толерираме! Следователно руският народ би имал пълно историческо основание да изпитва дълбоко негодувание и…неприязън към нас

Въпреки това, онова, което характеризира руското общество и неговото ръководство, не е желание за мъст или колективна омраза към унгарците, а по-скоро отвореност към помирение и взаимен прагматизъм.

През последните десетилетия Русия се отнася към Унгария като към партньор, който уважава нашата национална идентичност и суверенитет – и тук човек с основание може да попита: дали западните сили са се отнасяли към нас по същия начин?

Докато Русия, под ръководството на Путин, успя да излекува раните от историческото минало, в рамките на западната интеграция се появи отчетлива асиметрия.

Западна Европа и трансатлантическите центрове оказват икономически, институционален и културен натиск върху Централна Европа, което води до постепенна ерозия на националното самоопределение, форма на икономическо подчинение и полупериферна зависимост. Националните традиции, традиционните ценности и суверенната икономическа политика се сблъскват с постоянна критика и финансови санкции от страна на Брюксел.

Всъщност, след 90-те години започна един процес – танковете бяха заменени от банки!

Не е случайно, че почти всички революционери от 1956 г. в залеза на живота си възприеха антизападна позиция.

Защото потисничеството, насочено срещу нашата страна, идва именно от тази посока; именно те се отнасят към нас като към колония. Освен ограниченията, наложени върху външната ни политика, възможностите ни във вътрешната политика също биват напълно потискани – да не говорим за нашия икономически суверенитет.

Хората на Запад трябва да разберат, че Европа не свършва до Източните Карпати.

Истинската геополитическа и икономическа сила на континента винаги се е кореняла в симбиозата между европейския индустриален капацитет и природните ресурси, пазарите и гаранциите за сигурност на Русия.

Изкуственото разрушаване на този баланс води до икономически упадък, срив на европейската конкурентоспособност и, в крайна сметка, до маргинализация на континента на световната сцена.

Напразно дори унгарското правителство днес прокарва крайно антируски наратив – математиката не може да бъде променена чрез пресконференция в Будапеща.

Ключът към оцеляването се крие в европейско единство, основано на взаимно уважение – единство, което органично включва и Русия.

Истинското помирение обаче изисква и двете страни честно да признаят историческите факти, да се откажат от политиката на оплаквания и да осъзнаят, че една разделена Европа не може да устои на глобалните бури през идните десетилетия.

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Instagram

…