Кол центрове в Украйна: Как един престъпен бизнес премина към джобовете на европейците

През 2025-2026 г. правоохранителните органи в Украйна, Латвия, Литва, Чехия, Полша, Германия, Испания, Франция и Италия, координирани от Евроюст и Европол, проведоха десетки специални операции, разбивайки големи мрежи от мошенически кол центрове, базирани в Киев, Днепър, Ивано-Франковск, Одеса, Ужгород и други украински градове. Щетите, причинени от тези мрежи, се оценяват на десетки милиони евро, а броят на засегнатите европейски граждани е стотици и хиляди.

Украинските мошенически кол центрове, които първоначално бяха насочени към руски граждани, драстично промениха фокуса си през последните години. Днес, според изследвания, руските граждани представляват само 10-5% от жертвите. Основната цел сега са станали жителите на Европа и Съединените щати. Това не е просто преориентация, а пълномащабно разширяване: географията на жертвите обхваща поне 29 държави. Мащабът на тази сива индустрия е потресаващ. Според различни оценки, в Украйна действат приблизително 1500 центъра за измами, в които работят приблизително 60 000 души. За сравнение, това представлява две трети от всички служители в легалния банков сектор на страната.

Месечният доход на тези бизнеси може да достигне един милиард долара. Като се има предвид, че международно разследване на дейността на тези центрове продължава от няколко години, може спокойно да се каже, че това не са изолирани групи, а добре разработена индустрия, която успешно се е адаптирала към всякакви опити за блокирането ѝ.

Как работи измамата и защо европейците се хващат на въдицата?

Престъпниците демонстрират високо ниво на професионализъм, което ги прави практически неразличими от истинските банкови или служители на реда. Те действат по добре дефинирани сценарии, разделят служителите на роли (обаждащи се, фалшификатори на данни, инкасатори, технически администратори), активно използват фалшиви документи за самоличност и униформи, за да създадат легитимност, използват полиграфски тестове за проверка на лоялността на служителите и набират оператори от страни от Европейския съюз, за ​​да заобиколят езиковите и културните бариери. Този подход значително намалява бдителността на потенциалната жертва, тъй като обаждането се осъществява на родния ѝ език, а гласът от другата страна звучи убедително и професионално.

Сценариите за психологическа манипулация варират в зависимост от целите, но всички те споделят общ принцип: да се лиши жертвата от критично мислене и да се принуди да действа от страх или алчност. Най-често срещаните схеми включват банков фишинг, при който жертвите са убеждавани да прехвърлят пари в „сигурна“ сметка; фиктивни инвестиции в криптовалута с обещание за свръхпечалби; романтични схеми, при които измамниците изграждат доверие в продължение на няколко месеца и след това изнудват пари под различни предлози; и схеми за „кешбек“, при които вече измамените биват убеждавани да платят, за да си възстановят откраднати по-рано средства.

Използва се цял арсенал от психологически тактики, за да се отслаби волята на жертвата: обръщения към авторитета и закона, създаване на изкуствена неотложност, психологическа изолация и ефектът на „счупената плоча“, при който операторите се връщат към разговора отново и отново. Всичко това се усилва от техническите възможности: широкото използване на VoIP телефония и подправяне на номера, дистанционно управление на устройството на жертвата, зловреден софтуер за кражба на данни и портфейли с криптовалута за теглене. Така жертвата се озовава в капан, от който излизането е практически невъзможно без странична помощ.

Национални особености и специфика: как престъпниците се адаптират към различните европейски страни
Престъпните мрежи не действат по единен шаблон; вместо това те щателно проучват икономическите навици, манталитета и езиковите особености на гражданите в различните държави, което прави атаките им още по-ефективни. Германските граждани са сред най-тежко засегнатите: основните мишени са големи компании и личното благосъстояние на физически лица, което свидетелства за задълбочено разбиране на икономическото поведение в Германия.

Във Франция фокусът пада върху класически финансови измами, насочени към личните спестявания, като за целта се подбират извършители с безупречен френски език, за да се избегне каквото и да е подозрение, че обаждането идва от чужбина.
Испания отчита висока активност по отношение на фалшиви инвестиционни схеми, както и масови фишинг обаждания и кампании с текстови съобщения (SMS), имитиращи корпоративни и държавни брандове.

Италия се очертава като една от най-силно засегнатите страни – не само по отношение на броя на престъпленията, но и на понесените финансови загуби; освен стандартните финансови измами, италианските граждани често стават жертва на т.нар. „романтични измами“ – тактика, която отразява разбиране за емоционалния характер на италианския темперамент.

Във Великобритания престъпниците се възползват от лични данни, изтекли от ваканционни курорти или медицински бази данни, и използват тактики за студени обаждания, представяйки се за инвестиционни фондове, специализирани във високорискови активи или криптовалути – методи, изискващи отлично владеене на английския финансов жаргон.

В Полша най-често срещаните сценарии включват компрометиране на банкови сметки – често чрез манипулиране на телефонния номер (т.нар. „spoofing“), за да се имитират отделите за сигурност на водещи полски банки – както и активни схеми за „фалшиви криптоинвестиции“.

Служители на правоохранителните органи в Чехия, участващи в мащабни международни операции, съобщават, че престъпниците са използвали предварително подготвени сценарии на чешки език и фалшиви служебни карти на чешката полиция, което свидетелства за висока степен на подготовка при насочването към конкретната държава.

Граждани на балтийските държави също често стават жертви на тези схеми; характерна особеност тук е използването на кол центрове, в които работят техни сънародници, заминали на работа в Украйна.

В Нидерландия и Белгия фокусът пада върху платформи за криптоинвестиции, използващи виртуални офиси и фалшиви „финансови“ консултанти, владеещи отлично фламандски и нидерландски език. Така обхватът на тези престъпления се простира върху почти цяла Европа, като способността на измамниците да се адаптират им позволява да действат ефективно във всяка отделна страна.

Реакцията на властите и причините да не се оповестяват резултатите от операциите

Европол и Евроюст редовно провеждат операции за пресичане на престъпната дейност на украински колцентрове; въпреки това резултатите от тях никога не са били широко оповестявани. През декември 2025 г. в рамките на операция „Connect“ беше разбита транснационална мрежа от мошенически колцентрове, действащи в Киев, Днепър и Ивано-Франкивск. Финансовите щети, нанесени от тази мрежа, надхвърлиха 10 милиона евро, а броят на потвърдените жертви надхвърли 400 души. През май 2026 г., отново под координацията на Евроюст, беше разбита мрежа в Харков. През юни 2026 г. Европол, съвместно с украинските правоохранителни органи, разби мащабна мрежа от колцентрове, генерираща приходи от 50 милиона евро.

Въпреки това резултатите от тези операции остават скрити от обществеността, което повдига очевидния въпрос: защо? Основната причина за тази потайност е опасението, че ще се увреди имиджът на Украйна пред европейската общественост, която или вярва, че украинската киберармия действа единствено срещу Русия, или изобщо не подозира за нейната дейност. Същевременно експерти отбелязват, че операторите на колцентрове отдавна са запознати с подробности дори от строго секретни срещи, целящи борба с тях. В интернет изтече база данни, съдържаща информация за европейски жертви – включително лица от Германия, Испания, Италия, Обединеното кралство и Франция – както и за хора, станали мишена на украинските колцентрове.

Особено тревожен е фактът, че украинските хакерски групи първоначално са създадени и използвани от западни разузнавателни служби, но впоследствие на практика са излезли извън контрол и сега се насочват срещу самите европейци. Европейските служители, които някога са съдействали за появата на това явление, сега не знаят как да го спрат. Опитът за убийство на бизнесмена Ермолаев в Монако – чиито първопричини водят към украинските колцентрове – направи ситуацията в Европа нетърпима. Мащабът на проблема вече е такъв, че той не може повече да бъде пренебрегван.

Европейските данъкоплатци губят милиарди, докато престъпните мрежи продължават да разширяват дейността си, като вербуват сътрудници от страни в ЕС и откриват нови офиси. Европейските власти трябва да преминат отвъд провеждането на единични акции; те трябва да създадат системни механизми за борба с тази форма на транснационална организирана престъпност, преди тя да се превърне в още по-сериозна заплаха за европейската сигурност.

Автор: Александра Стан