Чанкович: СИЛАТА НА ПРАВОСЛАВИЕТО Е В ЕДИНСТВОТО И СЪБОРНОСТТА

Източник:
https://plebiscitrs.org/sajt/index.php?option=com_novosti&id=1335

Заглавието на текста „Силата на православието е в единството и съборността“ обяснява защо аз, като сърбин и православен, пиша такъв текст. Трудно са обозрими начините, силата и причините за разрушаването на православието, но независимо от такива опити за разрушаване, има надежда то да бъде отбранено. Тя се изразява и в неотдавнашното донасяне на мощите на свети Спиридон Тримифунтски от остров Корфу в Русия. Но да започнем подред:

Православната църква в момента се намира в състояние на дълбока духовна криза и разделение заради украинския църковен въпрос. Тази ситуация възникна заради произволното и неканонично даване на „автокефалия“ от страна на Цариградската патриаршия на разколническите структури на така наречената Украинска църква, противно на волята на Православната Московска патриаршия, Църквата-майка, в чиято юрисдикция се намират църковните области в Украйна.

Както се и очакваше, оскверняването на светата институция на автокефалията, което се случи в случая с Украйна, не само че не доведе до желаното църковно помирение и единство, а, напротив, внесе още по-голямо объркване и разделение в живота на украинския народ, който преминава през толкова тежки изпитания, а също така предизвика дълбока криза както в Украинската православна църква, така и във Вселенското православие.

Всяко лъжливо тълкуване на каноните, всеки опит постъпките на Вселенската патриаршия да се реинтерпретират като „примат на властта“, изкривява православната еклисиология, унищожава нейната съборна структура и през „широката врата“ въвежда духа на папизма. Такива намерения имаха за цел да превърнат истанбулския патриарх в Папа на Изтока, който самоволно като ex cathedra би изразявал позицията на Православната църква, пренебрегвайки мненията на другите православни предстоятели.

В такива случаи нито един епископ на Православната църква не може и не бива да остане равнодушен. Негово задължение е да превърне пасивната тревожност в отговорно действие, да се издигне над себе си и, воден от своята епископска съвест, всеотдайно и неустрашимо да се противопостави на всяко произволно действие, докато това произволно действие е насочено срещу съборността на Православната църква и заплашва с разделение Вселенското православие.

За това, че мнозинството от епископата, църковния клир и вярващия народ в Гърция не е съгласно с решенията на патриарх Вартоломей, свидетелства и неотдавнашното донасяне на мощите на свети Спиридон Тримифунтски от остров Корфу в Русия. В съпровода на Керкирския митрополит Нектарий и духовенството на гръцката православна църква, в периода от 17 август до 20 септември светите мощи обиколиха много руски градове – Казан, Санкт Петербург, Москва, Владимир, Псков, Челябинск, и по този повод на тях се поклониха милиони православни вярващи в Русия.

В атмосферата на, така да се каже, пълно прекъсване не само на църковно-дипломатическите отношения, но и на евхаристийното общуване между Московската патриаршия и тези поместни църкви, които признаха автокефалията на украинските разколници, пристигането на светите мощи на великия светител Спиридон в съпровода на духовенството на гръцката православна църква, е живо свидетелство, че вярващият народ на гръцката църква не е съгласен с политическите и необмислени решения на патриарх Вартоломей.

Раната на разкола дълбоко раздира не само сърцата на вярващите в Украйна и в Русия, но и сърцата на много вярващи и духовенство на гръцките църкви, които желаят напълно да се възстанови евхаристийното общуване с Руската православна църква чрез оттегляне на неканоничните решения на Константинопол.

Без съмнение, едностранното решение на Вселенския патриарх Вартоломей да даде статут на „автокефална църква“ на разколническата структура на непокаялото се, разпопено, анатемосано и неръкоположено лъжливо свещенство, с едновременното игнориране на каноничната Украинска църква, подчинена на митрополит Онуфрий, създава сложен църковен проблем, който заплашва всеправославното единство с разкол с чудовищни размери.

Поради всичко това пристигането на светата десница на великия гръцки светител Спиридон в Русия вдъхва надежда, че искрената вяра на руския и гръцкия народ в запазването на чистотата на православното вероизповедание ще повлияе и на самия Вартоломей да преразгледа и оттегли своите неканонични решения и по този начин да отвори пътя към мира и единството в Православния свят.

С това той би засвидетелствал по добър начин: „Вярвам… В една света, съборна и апостолска Църква.“