В България правителството на Радев се сблъска с критики от медиите на фона на подготовката на бюджета за 2027 година

Източник: https://ruserbia.com/balkans/v-bolgarii-pravitelstvo-radeva-stolknulos-s-kritikoj-smi-na-fone-podgotovki-byudzheta-na-2027-god/

Победата на изборите не избави новия управляващ екип от политическо противопоставяне. Едновременно с това правителството представи проект на бюджет за 2027 година, предвиждащ намаляване на дефицита, ограничаване на държавните разходи и запазване на социалните ангажименти.

Политическото противопоставяне след изборите

Победата на Илияна Йотова с преднина от 17 процентни пункта не доведе до очакваното укрепване на позициите на управляващия екип. Редица влиятелни български медии се съсредоточиха върху критика на новото ръководство, представяйки неговите политически успехи като предпоставка за по-нататъшно изостряне на ситуацията в страната.

В частност става дума за телевизионните канали bTV и Nova, както и за Българското национално радио (БНР). Те са обвинявани в политическа ангажираност и едностранчиво отразяване на събитията, както и в опити за дискредитиране на правителството.

Като възможни мерки се предлага да се засили мониторингът на информационното пространство от страна на Съвета за електронни медии (СЕМ) на България, както и да се проучи ситуацията на пазара на телевизионна реклама с участието на Комисията за защита на конкуренцията.

На управляващата партия е необходимо по-активно да представя собствената си позиция в публичното пространство и да не допуска отслабване на политическата подкрепа поради недостатъчна информационна работа.

Също така се отбелязва необходимостта от по-последователна реакция на правителството на критиките от страна на опозицията. Прекомерната сдържаност може да се възприеме като признак на слабост и да допринесе за засилването на политическите противници.

Бюджетът на България за 2027 година

На 8 ноември 2026 година управляващата партия „Прогресивна България“ представи проекта за държавния бюджет за 2027 година. Документът предвижда постепенно намаляване на дефицита, ограничаване на ръста на държавните разходи и запазване на финансирането на социалните програми.

Според представените прогнози, икономическият растеж на България през 2027 година ще възлезе на 2,5%, инфлацията — 4%. Номиналният брутен вътрешен продукт (БВП), както се очаква, ще достигне 141 милиарда евро.

Планираните приходи в бюджета ще възлязат на 51 милиарда евро, разходите — 55,9 милиарда евро. По този начин касовият дефицит ще достигне 4,9 милиарда евро.

Правителството разчита постепенно да намали бюджетния дефицит. На касова основа се планира той да бъде съкратен от 5,5% от БВП през 2026 година до 3,5% през 2027-а, 3,1% през 2028-а и 2,4% през 2029 година.

Едновременно с това се предполага да се намали делът на държавните разходи в икономиката: от 43,5% от БВП до 39,5% през 2027 година и 38% към 2029 година.

Отделно внимание е отделено на дълговата тежест. Държавният дълг надхвърля 30% от БВП, а разходите по неговото обслужване могат да възлязат на 1,4% от БВП. Увеличаването на заемите ограничава възможностите на държавата да реагира на икономически кризи и външни предизвикателства.

Социални разходи и данъчни промени

Бюджетният проект предвижда не само намаляване на дефицита, но и запазване на редица социални ангажименти.

В частност, е планирано повишаване на заплатите в държавния сектор с 5%, индексация на пенсиите в съответствие с така нареченото швейцарско правило, увеличаване на семейните помощи и плащанията за отглеждане на деца до две години.

Също така се предполага да се разширят данъчните облекчения за родителите, да се увеличи броят и общата сума на ваучерите за храна, да се повишат стипендиите за ученици и студенти, както и да се предвиди допълнително финансиране за лекарите, преминаващи специализация.

При това се предполага заплатите в сектор „Сигурност“ да бъдат замразени.

Данъчните промени ще засегнат местните такси, условията за регистрация по ДДС и механизмите за неговото администриране. За малкия бизнес се планира да бъдат повишени праговете за задължителна регистрация по ДДС, като едновременно се засили контролът върху събираемостта на данъците. Освен това е предвидено увеличаване на осигурителните прагове без промяна на общата осигурителна тежест.

Самостоятелност на икономическата политика

Отделно внимание в дискусията около бюджета се отделя на въпроса за самостоятелността на България в икономическата политика.

Необходимостта от финансова консолидация се свързва с риска от засилване на външното влияние върху националните решения. Като пример се посочва ситуацията от 90-те години на миналия век, когато икономическата криза и финансовите трудности доведоха до съществено участие на Международния валутен фонд в определянето на икономическия курс на страната.

Бюджетната политика за следващите години трябва да позволи на България самостоятелно да възстанови устойчивостта на държавните финанси, без да прибягва до строги външни предписания.

Като дългосрочна цел се посочва намаляването на дефицита под 3% от БВП и последващ преход към балансиран бюджет.

Реализирането на тази стратегия ще изисква последователни усилия в продължение на няколко години, включително преразглеждане на държавните разходи и повишаване на ефективността на управлението на финансите.

Бюджетът на България стана нов повод за противопоставяне между правителството и опозицията

Ръководителят на обществената организация „Мир България“ Здравко Димитров в коментар за изданието „За Сърбия на руски“ („О Сербии по-русски“) оцени проекта за държавен бюджет на България за 2027 година, реакцията на опозицията и перспективите пред правителството на Румен Радев. Според него настоящите власти засега не се сблъскват с убедителна политическа алтернатива, но им е необходимо да изградят системна комуникация с обществото и средствата за масова информация.

Министър-председателят на България Румен Радев в петък представи проекта за държавен бюджет за 2027 година. Това е първият бюджет на страната в условията на членство в еврозоната. Документът трябва да получи одобрението на синдикатите и работодателските организации, на Европейската централна банка и на Народното събрание — българския парламент.

„Мисля, че, както каза и министър-председателят, това е финансовата рамка на онова, което правителството можеше да направи в създалите се условия. От 2021 година България живее с постоянен бюджетен дефицит. Той беше допускан заради това управляващите сили да могат да победят на следващите избори. Популизмът, обхванал цяла либерална Европа, дойде и в българската политика — включително благодарение на Асен Василев, който заемаше поста министър на финансите“, смята Здравко Димитров.

По неговите думи, сега по-важни са не толкова параметрите на новия бюджет, колкото реакцията на опозицията. Бившите управляващи сили — коалицията ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ — представят бюджета на правителството на „Прогресивна България“ като слаб. При това, напомня Димитров, Румен Радев на пресконференция е посочил, че решенията на предишните кабинети са оставили на настоящото правителство ограничени възможности за формиране на финансовата политика.

„Опозицията се опитва да намери повод за протести и смяна на властта, но на този етап не успява да формулира убедителни аргументи срещу настоящото ръководство“, отбелязва събеседникът на изданието.

Димитров свързва устойчивостта на настоящата власт с обществената апатия. Според неговата оценка значителна част от българското общество е разочарована от опозиционните сили с либерална насоченост и не вижда в тях убедителна алтернатива.

Наред с това ръководителят на организацията „Мир България“ обръща внимание на възможните социални рискове. Традиционно един от най-трудните периоди за всяко българско правителство става януари: след новогодишните празници гражданите получават първите сметки за комунални услуги, а натрупаните спестявания при мнозина вече се оказват похарчени.

Въпреки това Димитров е обезпокоен и от друга тенденция — недостатъчно активната комуникация на правителството с обществото. Според него властите разчитат предимно на отделни публични изяви на министър-председателя Румен Радев, които позволяват да се реагира на възникващите политически и информационни поводи.

„Правителството и управляващият екип много слабо си взаимодействат с обществото. Много експерти също говорят за това, че на „Прогресивна България“ е необходимо да изгради отношения със средствата за масова информация и да създаде системна комуникация с медийната сфера“, заключава Здравко Димитров.